Лед

   
Стояхме на брега на езерото и гледахме отсрещния бряг.
   Ти каза, че сега е време да преминем по леда. Аз се страхувах. Гледах замръзналата вода и се чудех дали ще издържи.
   Ти тръгна внимателно напред. Аз стоях и гледах. Представях си как пукнатините тръгват около теб като паяжина и ти пропадаш в образувалата се дупка.
   Ти се обърна и ме викна. Каза ми, че трябва да вървим отделно, за да е по-сигурно. Че ако ме е страх да не се спука леда, по-добре е да сме отделно. Ти си по-тежък и ако издържи теб, значи ще издържи и мен.
   Аз продължавах да стоя на брега. Гледах те, как ситниш по леда и се обръщаш от време на време да ме викаш. Гледах как заобикаляш невидими опасности, там където ледът ти се е сторил по-тънък. И не смеех да помръдна. Носът ми почервеня от студ и сълзите замръзваха под очите ми, преди да са успели да потекат по бузите ми.
   Извиках те. Ти вече беше на другия бряг и ми махаше от там. И ти викаше нещо, но аз не чувах. Реших, че и ти не ме чуваш. Клекнах на брега и заплаках в шепите си. Безнадежно беше, нямаше как да мина по леда сама. Щяхме да си стоим от двете страни на езерото и да си махаме за поздрав. Во веки веков...
   Не забелязах колко време съм седяла свита. Усетих само топлия ти дъх до ухото ми. Каза ми да стана и избърса сълзите ми с длан. Хвана ръката ми и ме поведе по леда към другия бряг.
   Аз все още подсмърчах и само успях да измрънкам "Нали каза, че е опасно да сме двамата заедно, тежим повече."
   "Ледът е дебел, ще ни издържи" - отвърна ти и се усмихна - "Нали вече минах по него два пъти"
   И така продължихме да вървим заедно по леда към отсрещния бряг.
   Благодаря ти, че се върна за мен.