До Тасос и обратно (част 3)

Обиколка на бреговата ивица на Тасос
   Започнахме обиколката в западна посока. Това е по часовниковата стрелка, ако гледаш острова на карта. Въоръжени с изрисуваната от хазяина на хотела карта, тръгнахме към първия град в списъка - град Тасос или още Лименас, което е старото му име. Там бяхме слезнали от ферибота предишната вечер. Отдадохме се на подробно разглеждане на града. На влизане по една от улиците забелязах най-симпатичната пожарна, която съм виждала през живота си. Представляваше една ниска двуетажна кокетна сграда и всички видове пожарникарски коли бяха подредени на паркинга отпред като в музей на открито.
   Разходихме се по красивата крайбрежна улица, после се отклонихме по една от търговските улички. Този ден вече всички магазинчета работеха. Улиците бяха пълни с групи от български туристи. Един пикап караше бавно по улиците, багажникът му беше натоварен с ягоди и един много гласовит грък крещеше нещо на гръцки. От време на време спираше и продаваше ягоди на желаещите, като не спираше да крещи обаче.
   Намерихме археологическия музей и го разгледахме подробно. Нямаше много неща за разглеждане, но пък имаше много добре разказано и онагледено образуването на остров Тасос.
   Част от родопския планински масив, островът се е отделил след ледниковата епоха, когато ледовете са се стопили и водата е заляла по-ниската част, която го е свързвала като полуостров с останалия континент. Интересни неща, които научих от музея и после допълних от туристическия справочник са:
   1. Островът е много богат на природни ресурси.
   2. Има много прясна вода. В планините има извори с прекрасна питейна вода.
   3. Едно време са добивали желязо, мед, злато и скъпоценни камъни.
   4. Много плантации от маслинови дървета, някои от тях на по 100 години. Старите дървета се познават по огромните дънери. Обиколихме плантациите около хотела една вечер. Плантации разделени на правоъгълни парцели и между тях асфалтирани тесни алеи, колкото да мине кола.
   5. Развито животновъдство. Лично видях огромно стадо от овце. Докато вечеряхме в една таверна, на отсрещния хълм прибираха овцете в кошарите.
   6. Доста богата растителност, от иглолистни и широколистни дървета. Аз различих освен иглолистните, явор, липа и акация. До тук бях с познанията. Имаше още разновидности, на които не им знам имената. А да - и портокалово дърво с портокалите на него.
   7. Между маслиновите дървета са скътани кошери с пчели. На една закуска в хотела ни предоставиха да опитаме от меда, който се произвежда на острова.
   8. На острова правят много добро вино. В една от таверните собственикът ни почерпи с вино негово собствено производство.
   Изводът, който възникна след като научих тези факти и малко история, разказана по увлекателен начин от хазяина на хотела, е че островът е имал всички ресурси да се самоиздържа. И така е било с векове. Единствената промяна настъпила през миналия век е появата на жилища по брега. Всички стари селища на острова са закътани високо в планината. Като разположението им обикновено следва един модел. Селото е разположено амфитеатрално по склоновете и в никакъв случай не може да се види от към морето и брега. Но пък от площада на самото селце винаги има прекрасна гледка към брега и морето. До колкото разбрах това е било така, за да се пазят от пирати. По късно са направили по едно малко пристанище към всяко от селцата. Така ако селото се казва Рахони, пристанището и бреговата му част се нарича Скала Рахони. Затова хотелите се намират предимно в поселищата, които започват със Скала.
   Та да се върна към обиколката. В град Тасос успяхме да разгледаме и един параклис кацнал върху един скален нос, който се наричаше Евреокастро. Гледката е прекрасна.
   След град Тасос се отправихме към поселището Панагия и прилежащия бряг, наречен Голдън Бийч (Golden Beach). Златен бряг преведено на български. Това е единият от плажовете, който се рекламира като перлата на острова. Както споменах по-рано, имах проблеми с мащаба на забележителностите на острова. Отне ми около половин ден да свикна, че сградите отбелязани като църкви на картата, всъщност представляват предимно малки едностайни параклисчета. С някои изключения разбира се. За плажовете важи горе долу същото. Голдън Бийч изглежда красив и малък. Има хубав пясък. Покрай плажа има доста заведения. Ние търсихме едно определено, което ни беше препоръчано от хазяина. Обадвахме там и останахме изключително доволни. С което се уверихме, че човекът наистина ни е упътил към хубави места за хранене.
   Продължихме към мястото наречено Парадайз Бийч (Paradise Beach). Една единствена табела, лесна за изпускане. След нея едно стръмно спускане по горски път. Пътят излиза в едно закътано място оградено от двете страни с непристъпни скали. А по средата - плаж. Прекрасен девствен плаж с много пясък. Едно единствено заведение до него. Така че, ако Голдън Бийч е мини плаж, то това нещо е микро плаж. Но изглежда великолепно и се надявам да не се напълни много скоро с туристи.
   Следващо място за разглеждане трябваше да бъде женски манастир в южната част на острова. Отвън изглеждаше изключително красив, кацнал на една скала над морето. За съжаление не успяхме да го разгледаме отвътре. Минавайки покрай паркинга пред манастира, се отказахме да спираме там. Паркингът беше пълен с автобуси и коли с български номера и след като си представих народа вътре и предположих, че може би вътре не е много обширно, решихме да го оставим за друг път. Затова продължихме към градчето Лименария. Там ядохме сладолед, който ни беше рекламиран като собствено производство. Хареса ни.
   После се помотахме в следващите пристанищни селца и приключихме обиколката вечерта.
   Завъртяхме още малко за да спрем отново в град Тасос и да вечеряме там.