Плетивото

   Тя плетеше изреченията на една кука. Беше изкусна плетачка. Дума по дума се изнизваха изреченията изпод куката й и се получаваха произведения красиви и леки като снежинки.
   Хората харесваха изплетеното. Някои неща им харесваха повече от други, но тя обичаше всичките си произведения. След като завършваше някое мильо, първо му се радваше сама, после го прибираше в една голяма кутия. Ако някой друг искаше да го види, тя внимателно отваряше кутията и показваше всичките си съкровища. Не беше честно да показва само последното изплетено, и другите също имаха право да бъдат видяни.
   Понякога имаше поръчки да изплете нещо за подарък. Хората, които харесваха работата й, идваха да я молят да им изплете нещо я за рожден ден, я за женитба. Имаше и такива, които искаха и нещо за погребение. Тя влагаше и радостта си и тъгата си в плетивото. Нямаше недоволни клиенти. В началото й беше малко трудно да се разделя с произведенията си, но после реши да плете още едно подобно и да го прибира в кутията си.
   Така изживя живота си, плетейки за себе си, семейството си, за приятели и за непознати. Даже няколко пъти и за враговете си.
   Децата й пораснаха. Нито едно от тях не прояви интерес към плетенето. Всеки от тях се зае да гони собствените си мечти.
   Годините се изтърколиха. Когато почуства, че е време да си тръгва от този свят, тя отвори кутията за последен път, сложи я до главата си и така заспа. Децата така и я намериха, сложила ръка върху купчината белоснежни произведения. Няколко думи се бяха заплели между пръстите й.
   Погребението отмина и кутията с нейните съкровища беше прибрана в един килер.
   Години след това, една от дъщерите й разчистваше килера. Кутията беше извадена, изтупана от прахоляка и отворена. Дъщерята гледаше умислено пожълтелите дантели и се чудеше какво да прави с тях. Изглеждаха безкрайно остарели и опърпани. Дъщерята не разбираше нито една примка от изплетеното в тях. Не й харесваха, сега имаше къде по-модерни неща по магазините. Показа ги на приятелките си. И те сбърчиха деликатно нослетата.
   Майката се яви в съня на дъщеря си една нощ след това. Погали я по главата и каза:
   - Дъще, донеси моите плетива при мен на гробищата. Те изпълваха моя живот със смисъл, радваха хората около мен, но сега мен ме няма и те останаха бездушни. Нека си отидат заедно с мен.
   Дъщерята така и направи. Остави кутията със плетените съкровища на гроба на майка си.
   От любопитство се върна още на следващия ден, но кутията вече не беше на гроба.
   "Дали някой е успял да разчете дантелите на майка ми и е намерил смисъл в тях?" - дъщерята попита тихичко съседните гробове, но те останаха безмълвни.