петък, 9 май 2008 г.

До Тасос и обратно (част 4)


Пътешествие по вътрешните градчета
   На следващия ден се посветихме на разглеждането на градчетата скътани по склоновете на планината. Наричам ги градчета, просто защото бяха изключително чисти, приветливи и асфалтирани. Нищо общо със село. Предоставяха прекрасни гледки към планината и морето едновремено. Открихме приятна таверна на площада в Казавити. Това е старото име на Мегало Принос. В съседство има и Микро Пронос, но аз не забелязах разлика в размерите. Това с имената малко ни пообърка, защото някои табели посочваха едни имена, а на картата същите селища фигурираха с други имена. Вечерта хазяинът ни обясни, че хората на острова обичали да сменят имената. Така някои от скоро сменените имена съжителстват със старите.
   Таверната в Казавити се намира на площада на селото под огромен стар явор. Стеблото на дървото е кухо и всички деца се завират с огромно удоволствие в него. Дъщеря ми не спря да го обикаля и да се катери по него, докато ние си пиехме кафето и залагахме дали ще се пребие или не.
   Следващото градче-селце ни предложи изненада. По целия път към Мариес имаше табели, които насочваха туристите към "Езорото в гората" (The lake in the forest). Табелките бяха ръкописни и подпряни на всякакви странни места. Преминахме през селото и продължихме по един горски път, следвайки табелите. Мисля, че единствените два неасфалтирани пътя (този и другият към Парадайс Бийч) са абсолютно нарочно оставени по този начин. Това предположение беше потвърдено от хазяина по-късно. Клатушкахме се известно време по този път и накрая стигнахме до натъкменото езеро. Явно хората от селото бяха решили, че трябва да си произведат някаква туристическа забележителност, която да докарва туристите навътре в планината. Това село е най-отдалеченото от брега. Бяха се постарали и насред планината бяха съградили малко езерце на пътя на една от реките, с беседка, пейки и чешма на брега му. Езеро се прави по следния начин. Заграждаш парче от реката от двете страни с големи скали. Малко изкопаваш в средата за да може дъното на езерото да е по-ниско от речното дъно и чакаш реката да докара водата. Моето мнение е, че замисълът е бил хубав, но в дадения период от езерото беше останала една локва. Не знам дали заради намаления дебит на водата в реката или езерото е изтекло по някаква причина. Но все пак местността беше приятна за гледане.

Теологос - старата столица на острова
   Градът се намира почти толкова далече от брега колкото и Мариес. Това се смята второто по старост поселище на острова. Най-старото се нарича Кастро (Крепост) и се намира малко по-високо в планината до Теологос. Разбрахме, че Кастро е интересен за разглеждане на останки, но за съжаление до там пътят е горски и е необходимо да си с високопроходимо возило. Из целия остров са много разпространени моторите с четири колела. Те мисля са много удобни да обикаляш по горските пътища нагоре в планината. И предполагам, че могат да бъдат наети, въпреки че ние не видяхме къде.
   Задоволихме се с една късно-следобедна разходка в Теологос. Градът е интересен с архитектурата на къщите. Покривите на старите къщи са покрити с каменни шисти, вместо керемиди. Находището на тези шисти е точно на хълмчето над града. Даже новите постройки се опитват да запазят този архитектурен стил. През цялата разходка мъж ми реши да упражнява гръцкия си и поздравяваше абсолютно всички срещнати хора с "Калиспера", което би трябвало да означава "Добър вечер". Гледаха ни малко странно, но доброжелателно. Приключихме разходката в таверната, която беше препоръчана от нашия хазяин. Аз лично имам чуството, че след като нашия хотелиер се беше обадил на собственика на таверната да пита дали е отворена, този човечец май я отвори специално за нас. Бяхме единствените посетители и се радвахме на прекрасен прием. Седнали на тераса с изглед към отсрещния хълм (онзи с овцете) и заобиколени от пет местни котки, ние се наслаждавахме на каничката вино правено от собственика на таверната. Подчертавам, че каничката беше почерпка, за да опитаме хубавото местно вино. Това беше един прекрасен завършек на тази разходка.

Няма коментари: