Скъпа моя дойке,
Пиша ти с голяма мъка на сърцето.
Искам да ти разкажа за последните събития в моето така щастливо в миналото семейство и така нещастно в момента.
Моята жена, прекрасната принцеса, заспа.
Не знам какво се случи, но се надявам, че ако ти разкажа предходните събития, ти с твоята мъдрост ще успееш да намериш в какво съм съгрешил и какво мога да направя за да поправя нещата.
Моята мила принцеса, с която се оженихме някога с много любов, започна да се държи странно преди две години.
Нашите деца порастнаха и се разпръснаха по белия свят. Когато и последната дъщеря замина да живее при съпруга си в съседното царство, моята прекрасна принцеса се заключи в най-високата кула на замъка и стоя там няколко дни. Ние всички се притеснихме, че ще умре от глад и мъка, но на четвъртия ден тя излезе от там и заяви, че смята да организира вечерни танци в замъка.
Аз бях готов на всичко само и само моята любима принцеса да е доволна.
И така всяка седмица организирахме по някое празненство в двореца или панаир в града. Моята прекрасна съпруга се веселеше и танцуваше с млади принцове, поканени от далече.
След няколко седмици аз изтъкнах, че започва да става малко уморително да сме свежи и весели всяка танцова вечер, че вече не сме млади и ни трябва повече почивка и спокойствие.
Когато чу това, моята принцеса ме погледна с единт такъв ужасен леден поглед и ми отговори:
- Аз не съм стара!
Разплака се и се заключи отново в кулата.
Не помня колко време се молих на вратата. Обяснявах на моята принцеса, че сме изживели нашата младост и тя е била прекрасна. Но младостта си е отишла и ние трябва да продължим да живеем така както сме, остарели.
Най-накрая тя излезе. Подмина ме без да ме погледне и се прибра в стаята си.
На другата сутрин разбрах, че е заминала.
Много тъгувах, но нали знаеш, царството, трябва да се грижа за него.
Донасяха ми често вести за моята обичана съпруга.
Разбрах, че гостува често на децата ни, обикновено след някоя пластична операция. Видях снимката й във вестника. Беше на някакъв благотворителен коктейл, тя изглеждаше като застинала във времето, млада и красива.
След една година тя се върна. Все още толкова красива, с подобрено тяло и лице. Но когато погледнах очите й... Те бяха толкова тъжни и уморени.
Тя каза, че иска да остане вечно млада. Закри всички огледала с покривала и се затвори в стаята си.
И после заспа.
Наредих да я преместят в кулата, заедно с леглото. Тя спи там вече от година и изглежда толкова красива и млада.
Не знам какво да направя за да я събудя.
***
Скъпи мой принце,
Току що разказах приказка на моя малък повереник.
Приказката беше за спяща красавица. Признавам, че твоето писмо ме подтикна да съчиня тази приказка, но разбира се аз я разказах по-различно. Моята приказка започваше с това как принцесата е заспала и завършваше щастливо. Един принц дойде и я събуди с целувка.
Мисля, че се получи красива приказка. Моят малък принц я хареса.
Хубавото на приказките е, че всички са млади и щастливи.
А когато младостта отмине ... какво става тогава? Защо ли приказките мълчат по този въпрос?
Аз съм стара жена и ще ти кажа следното:
Никога не казвай на една жена, че е остаряла. Тя го знае много добре. По-лошото е, че го чувства болезнено с всяка фибра на тялото си.
Затова отиди при прекрасната си принцеса и я събуди с една целувка. После може да потанцувате, както някога когато бяхте млади.
Няма нищо лошо да си припомняте младостта от време на време заедно.
После я заведи до огледалото, накарай я да се огледате заедно в него и й кажи, че е по-прекрасна от всякога.
И разбира се, не забравяй да й го казваш често.
Докато тя се вижда млада в твоите очи, всичко ще е наред.
Ти си нейното истинско огледало.
