петък, 9 май 2008 г.

До Тасос и обратно (част 2)


Керамоти - Тасос
   Не сме се качвали на ферибот никога. Затова очаквахме с интерес изживяването. Предоставих колата на мъжа ми, като по-безстрашен шофьор, да я качи на ферибота.
   Качването на возилата е доста колоритно за наблюдение. Всичко е стриктно организирано, около 10-тина гърка се подреждат в две индиански нишки и всеки се залепя до някоя качваща се кола или автобус, след което върви с нея и подвиква на шофьора накъде да кара и как да върти кормилото. Подвикването става на съответния език на шофьора или на универсалния английски, съпроводено с ръкомахане онагледяващо действията, които трябва да се изпълнят. Така че в цялата шумотевица се чуваше нещо от типа: "Дясно, давай, давай, лефт, лефт, стоп..."
   Времето за товарене е малко. Пасажерите се покатериха по палубите със столчета и пътуването започна. Мисля, че няма нужда до уточнявам, че корабът говореше на български. По едно време започнах да се притеснявам, че не чувам гръцка реч.
   Самото пътуване предлага наслаждението да гледаш морето, отдалечаващия или приближаващия бряг. Само по себе си това е приятно забавление. Обаче се оказа, че се предлага и още едно изненадващо преживяване.
   Хранене на чайки. В началото ми направи впечатление, че като тръгнахме, едно огромно ято чайки се лепна за ферибота и летеше плътно до него. Докато се чудех какво искат тези птици, по-осведомените пасажери започнаха да протягат ръце, държащи чипс, сусамки и хляб. Тези, които бяха поели ролята на папараци, се опитваха да направят снимки с уникални кадри, как чайката грабва парчето чипс от нечия ръка. Разбира се успеваемостта беше доста ниска, тъй като чайките се държаха много непредвидимо. Но може и да е имало добри попадения. Аз се задоволих да гледам другите, как безстрашно предоставят ръцете си на волята на тези огромни птици, пищях и се смеех заедно с тях, когато някой клюн изненадващо се окажеше прекалено близко до нечии пръсти.
   Пътуването беше кратко. На влизане в пристанището на град Тасос се разминахме с ферибота за обратната посока, при което ятото чайки направи обратен завой и се закачи към отминаващия ферибот.
   Акостирахме на пристанището и съвсем организирано се смъкнахме от корабчето. Поехме към хотела ни в Скала Рахони.

Скала Рахони и хотелът
   Спънахме се в Скала Рахони доста неочаквано. В последствие всеки път се изненадвах от минималистичните разстояния на острова. Картата, с която разполагахме беше мащаб 1:55000. На мен всичко ми изглеждаше голямо на тази карта, но това предполагам е нормално за жените. Затова казах, че се спънахме изненадващо в Скала Рахони. По-точно това селище изникна точно след около 10 минути път от града Тасос и подминахме първата отбивка за хотела. Оказа се, че хазяинът на хотела беше предвидил подобни ситуации и нататък имаше още две отбивки към нашия хотел с табелки разбира се. Нацелихме втората отбивка и след малко въртене по тясно пътче спряхме на широкия паркинг на хотела.
   Хотелът се намира на самия бряг. Сградата е двуетажна. Ресторантът е разположен в едната половина на първия етаж. От паркинга се влиза във фоае, после се преминава през ресторантската част и се излиза към басейн с бар, тревна зона с чадърчета и се свършва с пясъчна ивица към плитко море. Посрещнаха ни собственикът и жена му. Аз се притесних малко, че сме единствените посетители. Обаче после оцених много високо тази екстра. Настаниха ни в прекрасна стая с гледка към морето. Тъй като пристигнахме привечер, решихме след настаняването да вечеряме в ресторанта на хотела. Собственикът се оказа много разговорлив, при това знаеше много добре английски. Пък и ние се оказахме изключително любопитни, и така постепено той реши да седне да вечеря с нас. След като ни разказа огромна част от живота си, ни почерпи с узо негово собствено производство. Само да уточня, че вечерята я приготви жена му. После допивайки узото, той отвори една карта на Тасос и ни начерта къде да ходим и какво да гледаме. Отбеляза ни няколко заведения, които е хубаво да посетим. Даже на другата сутрин се обади в едната таверна, за да провери дали вече е отворена. Все пак по негови думи сезонът започнал току на 1-ви май.
   Малко подробности за домашно приготвеното узо. Бяхме инструктирани първата глътка да я пием много внимателно и да е съвсем малка. Защото имало опасност, ако изведнъж гаврътнем голяма глътка от това узо, да си изгорим гърлото. Заподозрях, че може да е имал досег с руски туристи... Аз опитах точно една глътка и тъй като не съм особен познавач, единственото което мога да кажа, че вкусът си беше на узо, само малко по-лютив.
   След като уточнихме дневното разписание за следващите два дни, решихме че е време да се оттеглим към леглата.

2 коментара:

Поли каза...

Здравейте, интересува ме повече информация за Скала Рахони - смятаме да летуваме там тази година. Може ли да ми кажете името на хотела или дали има наблизо други симпатични - и евтини! - студиа, бунгала... Какв представлява Скала Рахони - селце ли е, оживено ли е и т.н. Мерси!

Elensia каза...

Ами то е трудно да се нарече селце. Мисля, че някъде съм споменала - Селцата на Тасос са в планината, а по брега са раположени хотелчетата за туристите. Така че може да си го представите като ваканционни селца. Много са спокойни. Хотелът в който ние бяхме се нарича Golden Sunset (http://www.golden-sunset-thassos.gr/htmen/welcome.htm)
Резервациите ги правих по еmail.
Предполагам, че може да намерите много други приятни хотели ако потърсите :)