събота, 26 юли 2008 г.

Малка спретната купчинка

Днес денят започна обнадеждаващо. Станах свидетел на едно изключително свещенодействие - миенето на улицата пред блока.
Като малка винаги съм мразила пролетното почистване, когато майка ми преобръщаше къщата нагоре с краката, а ние с татко гледахме да се скрием в някой ъгъл.
Та почистването на Софийските улици винаги ми е напомняло на това пролетно почистване. Без значение през кой сезон се извършва. Напоследък впечатлението се усилва и от извънредните мерки, които се предприемат, само и само жителите на София да се уверят, че наистина има някаква дейност. Така че ако някой случайно пропусне да види, ще го прочете по вестниците.
В моя квартал обаче някак мина без фанфари.
Сутринта преди да излезна за работа погледнах през прозореца да сверя атмосферните условия и изненадано установих, че една лелка с дебел маркуч в ръце се опитва да измие паркираната ми кола. Докато се чудех дали това е лошо или е хубаво, осъзнах, че всъщност лелката мие улицата. Пред нея бръмчеше водоноската, а един слабичък мургав мъж извършваше някакви ритуални движения с една лопата. Цялата процесия се предвижваше по улицата, с достойнство на погребално шествие.
Честно казано се зарадвах. Нашата улица не беше виждала целенасочена баня, мисля от около 3 години. Имам подозрение, че улицата си има механизъм за самопочистване. Не ми изглеждаше много мръсна преди това. Пък и то след тея дъждове, ако е останало нещо, значи то може да бъде премахнато само със шпакла...
Но така или иначе наистина се зарадвах на гледката. Беше много приятно да наблюдавам как мургавелко събира покрай тротоара кал с лопатата и приготвя от нея хармонични купчинки. Подредени на равни разстояния и с лека вариация на цвета и консистенцията, купчините кал изглеждаха като произведение на изкуството - същински Уорхол.
Гледах омагьосана, докато процесията излезе от полезрението ми.
Тръгнах за работа изоставяйки купчинките самотни на улицата.
-----------------------------
Никога не ги прибират. Не разбирам, за какъв дявол трябва да си играеш да събираш калта на купчини по тротоара. През деня валя три пъти. Когато се прибрах вечерта, великите кални творения се бяха разтекли и размазали, заемайки предишното си природно положение по улицата.



сряда, 23 юли 2008 г.

Принцът на бял кон

Той мечтаеше за момиче, което да закриля.

Не беше красив. Малко фъфлеше, а когато пийне трудно му се разбираше какво говори.
Беше много умен. Учеше физика и тази наука му се отдаваше. Само дето не беше популярна сред женското съсловие.

Не беше богат, през цялото време му се налагаше да пести. Ама каква супа от костенурки приготвяше, да си оближеш пръстите. Те костенурките щъкаха из съседната поляна до блока в Студентски град.

Образът му никак не се котираше сред момичетата, затова всички приятели се учудиха, когато той се появи в компанията на момиче на едно от поредните напивания на физиците. Представи я като неговата приятелка. После по клюкарския канал се разбра, че и тя учи физика в по-долен курс. Женската част на компанията я разглеждаше в началото с интерес. После мина обсъждане на тема: Грозновата е, ама поне си отиват. След като мъжете не проявиха интерес към темата, жените подхванаха други, по-възвишени размисли.

Явно наистина си паснаха идеално. Той искаше да се грижи за някого, тя имаше нужда някой да се грижи за нея.

Той й помагаше да се подготви за изпитите, пишеше курсовите й работи.
Тя пък неотлъчно го следваше навсякъде, като негова сянка. На планина, на море, в студ и пек. Приятелите я смятаха за малко отвеяна, но явно той си я харесваше. Беше трогателно да го наблюдаваш как се грижи за нея, как я насочва какво да прави. На нея почти не й се налагаше да мисли. Всички решения ги взимаше той, а тя се носеше по течението като надуваем дюшек.

Избута я до дипломна работа и всячески се вълнуваше, докато вървеше защитата. И двамата завършиха.

И се ожениха. Малко изненадващо. Сватбата беше скромна, в духа на спестовността, която той много ценеше.

Заживяха скромно. Той пишеше докторат, а тя се кротна в един кабинет в БАН. Независимо от малките заплати, успяваха даже и да спестят по нещо. Спестовност му е майката! - това беше неговия девиз.

С помощта на роднините, успяха да купят и апартамент. Само дето не успяха да го обзаведат до край. Пък и като имат легло, пералня, печка, хладилник, това май е най-необходимото. Няма нужда от разточителство. Има къде да се седне и легне.

Дойде първото дете, а с него дойде и тъй желаната покана за работа в германски научен институт.
Приятелите се зарадваха. И на детето и на потръгването в професионален план.
Заминаха и започнаха новия си живот в чуждата държава.

Идваха си веднъж годишно да видят роднини и приятели. Скоро се появи и второто дете.
Той работеше, тя седеше в къщи и гледаше децата. Изпращаха по няколко снимки на най-близките си познати. Тъй като той продължаваше да държи много на спестовността, продължаваха да живеят скромно, без излишни разходи. Затова телефонните обажданията не бяха чести.

Сами не разбраха как започна всичко. Може би постепено. Той се връщаше уморен от работа, а тя го чакаше с децата на ръце, неспособна да реши какво да купи за вечеря. Друг път тя след дълги терзания купуваше нещо от магазина и се прибираше зарадвана от самостоятелните си действия. Очакваше го с трепет да я похвали. Той се връщаше в къщи уморен както винаги, и вдигаше скандал защо е купила толкова скъпа стока. Това я объркваше още повече. Тя започна да се страхува да взима решения сама. Той никога не беше доволен от това как тя правеше нещата. Правеше й забележки как пере, как готви, как облича децата, и как се грижи за тях. Тя постепено угасна. Страхуваше се да направи каквото и да било без негово одобрение.
Той пък усети, че се срамува от нея. Тя го излагаше пред приятелите. Хокаше я постоянно и се надяваше, че тя все някога ще се научи да прави нещата както той иска. Срамуваше се да отиде с нея на гости или на вечеря с колегите. Пък и тя не му помагаше много. Замръзнала от страх да не сбърка нещо, тя гледаше да си мълчи в компанията на приятелите им и се превръщаше в призрак само и само да не я забелязват.

*****
В началото той я наричаше Принцеса. Защото той беше Принцът, който ще се грижи и ще я защитава през целият им съвместен живот. Просто не си прецени силите. Работата го смачкваше и постепено той започна да си мечтае за малко помощ или поне малко почивка. Тогава започна да я нарича "принцесата". Принцесата, която е свикнала да получава всичко на готово, която не може да му бъде опора в нужда, защото е прекалено разглезена.

*****
Тя усещаше как се задушава. Той беше нейният Принц. Той трябваше да се грижи за нея, а не да я обижда и наранява.

*****

Тя плачеше свита на бъбрек върху диванчето. Той се нагълта с хапчета за сърце.
Децата ревяха в дует, изразявайки неразбирането си.

И двамата не знаеха как да продължат нататък.

Митология на русалките от Северните води

Драги студенти, днес ще изучаваме митология на Северните води.

Тази митология е разпространена в Северното морско царство, като се предполага, че първоизточници на образите са митовете на Средиземноморската република. Митологията е пълна със същества населяващи сухоземните райони. Всичките образи са характерни с тяхната способност за движение по сушата. Обикновено приличат много на обитателите на морския свят, но задължително вместо перки са надарени със специални израстъци, които им позволяват да се движват по суша или въздух.
Изследователите смятат, че митологията е създадена за да помогне на жителите на Северните води да обяснят непознатите явления идващи от сушата и имащи страховити последствия върху водния живот. Също така стремлението за опознаване на сухоземните райони има своя дял във формирането на митологичните образи. Някои изследователи от русалките, достигнали територии отвъд пясъчните дюни, се завръщат с разкази за интересни същества, които в последствие се присъединяват към митологичните образи. Така в продължение на хилядолетия се формира пантеон от митологични същества.

Можем да споменем някои богове в митологията на Северните води.

Принц и Принцеса - върховната двойката богове управляваща всички останали митологични твари. В повечето митове Принцът и Принцесата се събират след премеждия пречещи на любовта им, много често с помощта на морските жители. Има предания обаче, които споменават за любов между Принца и представителка на морския народ. Сказанията наблягат на нещастията, които преследват русалката, заради нежеланието на Принца да приеме бита и обичаите на морските хора.

Кон - богът на прекрасните сухоземни растения. Известен е с бързината си на движение по суша. Затова върховния бог Принц го използва за по-бързо пътуване.

Моряк - зъл и пакостлив бог, обитаващ пространството над водата. Тъй като самият той не плува добре, използва специална колесница, с която се задържа на повърхността на водата за дълго време. Така обикаля моретата и при среща с русалки се опитва да ги примами на колесницата си и да ги убие. Това е най-пакстливия бог в митологията. Много от природните бедствия, връхлитащи морските хора се обясняват с намесата на моряка и неговата колесница. Например смъртоносните черни петна, които се появяват във водата. Също така има сказания, в които Моряк убива огромно количество представители на племената Китове или Тюлени, за да подобри своите сексуални възможности.

Птица - богът на вятъра. Живее предимно във въздуха и приема различни форми. В някои от формите си има умение да се гмурка. В други форми има такива големи размери, че може да пренесе Принца или Принцесата по въздух. Има митове, в които Птица с огромни размери пада в морето и потъва надълбоко, разрушавайки по пътя си поселения на русалки.

Това бяха по-главните божества представени в митологията. В пантеона влизат много полубогове, които обикновено са впрегнати да слугуват на някой от върховните божества или пък се намират във вражда с него.

Специфичното в митологията на Северните води е, че тя продължава да се развива и попълва и в наши дни. Пример за наскоро възникнали митове са сказанието за китоподобни същества, които се появяват в дълбоки води. Представителите от племето Китове са се опитвали да влезнат в контакт с тези същества, но те не реагирали на нито един от подадените сигнали. Ако се чуствали заплашени, просто изплували на повърхността на водата. Не е забелязано да правят някакви пакости, въпреки че се разпространяват легенди за потънали скелети на тези същества. Шири се схващането, че тези същества са проявление на бога Птица, решил да покори последната стихия - водата.

Сигурен съм, че всеки от вас ще се сети за някоя градска легенда за митологични същества забелязани в наше време.

За домашно моля да разкажете някоя такава градска легенда. Писмено!

вторник, 22 юли 2008 г.

Сблъсък

Излизам на балкона да погледам стихията навън.

От север се носят тъмносиви облаци в посока юг. Притъмнява. От юг е още светло и един бял плътен облак бавно се движи на север.

Става ми интересно и оставам на балкона да наблюдавам. Знамето закачено на съседната сграда престава да се вее. На моята височина няма вятър. Обаче облаците продължават да се носят стремително един към друг. Мислено отбелязвам, че линията на сблъсъка би трябвало да е някъде над моя балкон. И продължавам да наблюдавам. "Казват, че така се раждат светкавиците" си мисля и се прибирам малко по-навътре под козирката. Предвкусвам светлинно шоу.

Ето ги тъмно сивите се опитват да навлезнат и да избутат белия облак в обратна посока. Завихрят се, в един момент се разпадат на парцали, движещи се в различни посоки... И се разминават. За мое голямо съжаление. Белият минава над сивите и продължава пътя си необезпокояван. Сивите постепено захапват цялото небе над балкона ми. Не се получи светкавицата. Оказаха се в ралични плоскости.

Знамето започва да се вее отново. Все някъде ще се срещнат и тогава ... ще стане светкавицата.