Грешка 1583

Касиди погледна подозрително кутията.
Малко черно петно в ъгъла на килима. Той повъртя дистанционното в ръка и натисна малкото червено бутонче.
В тишината на стаята се появи голямо безформено петно от светлина.
Котката излегнала се на спалнята повдигна глава и махна тревожно с опашка.
Касиди заби нос в книжката с инструкции и започна да си мънка под носа.
- Натиснете ... за главно меню. Изберете пол, така ... жена. Изберете височина ... Ами да кажем 166. Или де да знам. Нека да е 170.
Касиди натискаше бутоните и прехвърляше поглед между дистанционното и инструкциите.
Котката любопитно гледаше петното светлина по средата на стаята, което постепено придобиваше някаква форма.
- Цвят на косата? Какви възможности имаме? Леле! Русо, русо, даааа русо! Дължина? Дълга, разбира се, че кой харесва късото!? До къде стигнахме... гръдна обиколка.
Касиди се замисли. Кои бяха перфектните мерки? Не беше излизал с жена от цяла вечност. Пък и когато излизаше, определено не се занимаваше с измервания. Обикновено поглеждаш една жена и или я харесваш или не. Никой не носи сантиметър да мери...
Това обаче е машина и трябва все пак да се зададат някакви начални данни.
Оскар му беше дал тази идея. Оскар беше казал, че това е последен писък на модата. Само трябва да я пуснеш и си в суинг играта. Щяла да върши прекрасна работа на Касиди, така каза Оскар.
Касиди изровичка от спомените си числата 90, 70, 90. Дано да е уцелил. Набра числата и се опули към петното в средата на стаята.
Светлината започна да се променя. Различни цветови потоци се размесиха и постепенно започнаха да придобиват единна форма.
Форма на женско тяло.

Касиди затвори устата си чак когато холограмата на жена в центъра на стаята престана да прозира.
Котка скочи от леглото и се приближи до фигурата. Протегна лапичка да докосне крака, но тя премина през холограмата без да се спре на нещо твърдо.
Касиди обиколи женската фигура. Очите бяха празни, тя не дишаше и Касиди даже се престраши да премине през нея, като през димна завеса.
- Не, не, не - той се разтревожи. - Оскар каза, че трябва да си съвсем истинска ...
Касиди запрелиства нервно иструкциите.
- А! Ето това трябва да е! "Натиснете ... за да се свържете със суинг сървъра. Когато връзката е установена и бъде намерен партньор, който е на линия в момента, приемникът ще придобие материална плътност."
Касиди нетърпеливо натисна копчето.
Холограмата леко премигна. Една вълна размърда електроните от долу на горе. Жената извърна глава и огледа стаята.
Котката отскочи и се наежи. После се скри под леглото.
- Здрасти! - каза момичето и се усмихна.
Касиди премигна мълчаливо.
Тя се засмя.
- Ти май си нов на този сървър. Не ми се е падал още новак. Може би ще е интересно...
Касиди продължаваше да мълчи.
- Къде е кухнята?
Касиди мълчаливо посочи коридора.
Жената се устреми натам с летяща походка. Касиди я последва.
Влизайки в кухнята, тя се спря за миг като спъната, огледа помещението и моментално се насочи към хладилника.
Отвори го, завря се наполовина вътре, като поклащаше съблазнително дупето си.
Като приключи с инспекцията на хладилника тя се обърна към Касиди.
- Така, имаш си доста мезенце тука. Къде е пиенето?
Касиди примижа с едното око и отговори:
- В барчето в хола - отвърна той.
- Ами ти отивай да ми сипеш една водка, а аз ще приготвя останалото и ще се забавляваме. Нали имаш водка?
- Имам.
Касиди пое към хола, но се обърна на вратата и каза:
- Между другото аз се казвам Касиди, а ти как се казваш?
Суинг машината изписука заплашително и фигурата на жената се разпадна на облак от светлинки.
Касиди се стресна и се хвърли нервен поглед към черната кутия. На дисплея се виждаше голямо съобщения:
Грешка 0004.

Касиди постоя замислен малко, после натисна копчето за изключване на устройството.
Изрови книгата от опаковъчния кашон и се просна на леглото да чете.

Беше в играта вече от половин година. Касиди се чустваше като ветеран.
Имаше доста разнообразие. Можеше да избира дали да е домакин или гост в суинга. Да си домакин беше първоначалната настройка на машината, но след като Касиди изчете правилата, и се почуства по-сигурен, реши да провери как е да си гост. Като гост той не знаеше в какво е превърнат от фантазията на домакина. Единствено някои от действията на домакина или желанията му можеха да се окажат прекалено пикантни. Така че някои от суингванията му харесваха, други не. Но нищо страшно не му се случи, просто защото само да си пожелаеше да се суингне и да изчезне от конфузната обстановка, машината изпълняваше желанието му на секундата.
След известно експериментиране Касиди реши да се върне на собствената си фантазия и да бъде предимно домакин.
Суинг машината даваше на Касиди прекрасни възможности. Според Оскар, Касиди имаше прекалено високи изисквания за жената, която иска да му е спътница в живота.
Когато двамата обсъждаха машината, Оскар все се подсмихваше под мустак и заявяваше, че суинг играта е точно направена за хора като Касиди.
Касиди не се задържаше с един суинг партньор повече от една нощ.
Въпреки, че един ден Касиди най-накрая попадна на идеалната жена.

Докато беше с нея преживя нещо, което според него беше истинската любов. Тази персона така му допадна, че имаше чуството, че я познава от дълги години.
С всеки разговор преживяваше някакво дежаву. Знаеше какво ще отговори тя на въпросите му и предугаждаше какво ще го попита тя.
Сексът с нея беше най-прекрасното му преживяване. Имаше чуството, че в някои мигове се виждаше през нейните очи и усещаше двойна наслада от секса.
Но правилата си бяха правила. Една седмица, максималният срок определен от правилата, се изтъркули и суинг машината започна да издава предупредителни сигнали.
Те трябваше да се разделят. Той я хвана за ръката, погледна я жално в очите и каза:
- Дали не може да си разменим координатите? Знам, че е против правилата, но аз много си паднах по теб, а предполагам, че и ти нямаш нищо против.
Той почти почуства умилението в нейните очи, когато фигурата се разпадна на малки електрони и се изпари във въздуха. Суинг машината издаде предупредителен сигнал и изписа на дисплея си: Грешка 0004.
Касиди погледна тъжно машината.
Знаеше прекрасно какво значи тази грешка.
"Грешка 0004: Грешката се появява когато един от участниците в суинга се опита да обмени контактна информация с другия участник."
Беше издирил обяснението в книгата с инструкции още първия път.
Той въздъхна, правилата си бяха правила.

И така Касиди от три месеца натискаше бутона на суинг рулетката с трепетна надежда да попадне пак на тази жена.
Даже не беше много сигурен дали ще я познае. Беше се опитал да запомни всяко нейно специфично движение.
Беше сигурен, че ще я усети, защото тя му беше толкова близка.
Оскар беше останал искрено учуден от това, че Касиди се е влюбил.
- Ти даже не знаеш дали отсреща стои мъж или жена! - беше възкликнал Оскар.
Касиди беше обмислил тази тема вече и отговори:
- Точно за това. След като съществува и капка възможност това да е жена, мисля че трябва да я намеря.
- И какво като я намериш. Ами ако тя е примерна домакиня, която просто иска да се забавлява от време на време?
- И така да е, аз почуствах нещо, беше ми приятно и искам отново да го изпитам. По-точно бих искал да го изпитам в реалния живот.
- Ти си егоист. Опорочаваш цялата идея на играта. Прекарал си една седмица чудесно и толкова. Имаш хубав спомен. Ще си събереш още много такива.
Но Касиди продължаваше да мисли за нея всеки път когато се връзваше към суинг сървъра.
Наистина идеята на суинг играта беше да намериш краткотрайно забавление с непознат партньор. Без обвързване и обещания. Нещо приятно и мимолетно. Нещо, което няма да се разчуе и анонимността ти е гарантирана. Касиди тъжно отбеляза на ум, че може би след известно време увлечението му ще премине като неприятна настинка и се напъна да не мисли за обекта на увлечението си.

Почти беше успял.

Една вечер, когато поредния персонаж намерен на суинг сървъра се въплъти във формите на жена, сърцето на Касиди трепна.
Жената наклони глава към него и той отново усети онова странно чуство на дежаву. Това беше тя.
Касиди толкова се развълнува, че се хвърли към нея да я прегърне.
Не намери думи, които да й каже, затова хвана лицето й в шепи и посегна да я целуне.
Суинг машината забибика, лицето на жената изтече между пръстите му и той остана с празни ръце по средата на стаята.
След леко замайване Касиди хвърли гневен поглед към черната кутия и видя червени букви на дисплея:
"Грешка 1583".
- Не, не, НЕ! - Касиди се хвърли към кутията и я раздруса. - Защо точно сега. Какво съм ти направил! Какво значи това по дяволите. Гадна противна джунджурия.
Касиди хвърли кутията на пода. Хвърли се към шкафа с книгите и заровичка там. Откри инструкциите на суинг машината и ги запрелиства настървено.
- Грешка 1583. Какво е това? Къде си ...
За съжаление там нямаши и помен от подобна грешка. Но имаше телефонен номер за помощ на клиента.
Касиди беше бесен. Взе телефона и набра номера.
- Здравейте, с какво мога да ви бъда полезен?
- Искам да знам какво значи грешка 1583. Не съм нарушил нито едно от правилата!
- Бихте ли изчакали за момент? Да проверя в нашата система... О! Господине, изчакайте моля на телефона, ще ви свържа с човека, който може да ви даде повече информация.
....
- Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Касиди си пое шумно дъх и изстреля през зъби.
- Току що се разделих с една прекрасна особа заради грешка 1583! Имам право да знам какво е това и какво правило съм нарушил.
- Наскоро открихме дефект в софтуера на суинг сървъра и тази грешка е начина по-който се опитваме да поправим нещата. Предишната версия на софтуера от време на време допускаше един и същи потребител да бъде домакин и гост в едина и съща суинг сесия. Разбирате ли? Можеше да се получи сървъра да ви свърже с вас самия.
Касиди хлъцна.
- Как е възможно това?!
- За съжаление не успяхме да открием причината и точно как се получава. Знаете ли, цялата ситема на суинг сървъра е доста сложна, и също така има заложен изкуствен интелект, който се самообучава, така че не винаги е лесно да открием и да поправим някои странности, но в този случай намерихме начин да сведем пораженията до минимум. Добавихме код, който да следи дали се е получила подобна ситуация и да прекъсва връзката. Нещо като блокировка. За сега има малко забавяне в реакцията на софтуера, но мисля, че сме на път да подобрим бързината, с която се открива тази ситуация.
Касиди гледаше празно прозореца.
"Така значи, жената - мечта, жената - сродна душа, жената - идеал, се беше оказала ... той самият!"
- Ало, господине? Слушате ли ме?
Касиди се сепна и се върна към разговора.
- Да слушам ви. Имам въпрос. Има ли някакъв начин да се изключи тази ... хм .. как го нарекохте - блокировка?
- Ами за момента събираме потребителски мнения и правим проучване...
- Не искам да правите проучвания, искам да махнете блокировката. Искам да се оплача на някого, аз съм потребител и имам права. Нямате право да ми забранявате да се забавлявам сам със себе си! - Касиди се усети да крещи на слушалката.
- ... Много добре, господите, в такъв случай ако искате да се оплачете ...
- Искам и още как!
- ... аз ще приема вашето, оплакване. Моля кажете си името и клиентския номер.

Двама мъже ядяха сандвичи на една пейка в парка. Единият каза:
- Знаеш ли, че днеска приех още 2 оплаквания срещу грешка 1583? Мисля, че за един месец вече са около стотина.
Другият отговори:
- Наистина ли? Значи пак ще трябва да сменяме версията. Явно на доста хора им харесва да са насаме със себе си.
Първият се ухили:
- А случайно да ти е идвала идеята, че всъщност този дефект се е получил съвсем логично, след като изкуствения интелект е пресметнал, че хората задържат най-дълго суинг партньора си само когато възникне ситуацията на грешка 1583?

Къде грешим

* source here

Сексът и градът 2 или има ли живот след женитбата

Гледах втория пълнометражен филм на "Сексът и градът" наскоро и мисълта за него не ме оставя на мира от тогава.
Независимо от не толкова големите очаквания филмът ме хвърли в дупката на депресия и дълбоки размисли.
А трябваше да е весело и приказно и смешно...
Но не е.

Всяка романтична приказка завършва с женитба. Няма приказка за това какво се случва след женитбата.
Все едно интересният живот свършва и след това няма нищо за разказване, освен стандартното "Живели дълго и щастливо", което цинично се превръща в "Живели дълго".
Та какво се случва след женитбата? Толкова ли е обикновено и всички го знаят, че няма нужда да се разказва за него?
Или както го разказват във филма, може да бъде сведено до едно: Така сме си омръзнали всички в семейството, че добре е да си почиваме по-често един от друг.
Да се живее в семейство не е лесно.
Свързано е с куп компромиси и нарушаване на собственото спокойствие.
Неудовлетвореното дете тийнейджър може да те подлуди с вечните си претенции. Съпругът може да бъде ужасно досаден, когато се запъне като магаре на мост за нещо дребно. И аз сигурно изглеждам като баба яга, когато стана от сън или се разхождам с раздърпаната фланелка у дома.
Налага ти се всеки да ден да правиш избори, които не ти харесват, но все пак някъде в душата си знаеш, че не може да постъпиш по друг начин.
Да си взема ли сладолед? Не, защото детето кашля, а то ще иска сладолед след като те види. Къде да отидем на почивка цялото семейство и да не се разорим.
Боже, защо салатата изчезва още преди да съм се добрала до масата? Дали да направя скандал или просто да си направя нова салата?
И така постепено се научаваш да живееш с хората около теб.
И след известно време започваш да оценяваш живота по друг начин.
Благодарен си, че има на кого да се обадиш, когато си загубиш ключовете. Всички ядове покрай търсенето на бял чорапогащник се размиват и изчезват докато наблюдаваш балетния танц на отрочето си. Установяваш със задоволство, че колкото по-бързо изчезва яденето, което си сготвила, значи толкова по-вкусно е било.
И за всичко това няма формалности и ритуали.
Защото семейството би трябвало да е мястото където се чустваш добре и можеш да се отпуснеш. А не да се притесняваш да пръднеш или да си прочетеш вестника на спокойствие.

И ...
Напълно женски въпроси, които си задавах по време на филма:
Защо Кари се разхожда с десетсантиметрови токчета и пълен вечерен тоалет у дома?
Защо се вихри такава буря в чаша вода, заради обикновена целувка с някой, който ти е бил любим толкова дълго време?
От къде по дяволите са събрали тези нелепи тоалети, та били те и на известни дизайнери?
И най-важният:
Толкова лесно ли се взима решението да останете завинаги само двамата? Без деца, без роднини...
Какъв е смисълът?