понеделник, 26 май 2008 г.

Стискай зъби!

   - Започнала си да стискаш зъби - заключи зъболекарката.
   - Стига бе, не може да е вярно! - възкликнах аз. - Спомням си, че това го каза на мъжа ми. Но на мен никога не си ми казвала, че стискам зъби.
   - Да, така е, но и ти си почнала - отговори зъболекарката. - Да нямаш ядове в службата?
   Замислих се. Прерових спомените и усещанията от последната половин година, но не се натъкнах на нищо по-сериозно от ежедневните дреболийки.
   - Ми не се сещам да имам сериозен проблем напоследък, даже не се сещам да съм се ядосвала. Сигурна ли си, че стискам зъби?
   - Е нали виждам - зъболекарката се засмя. - Помисли кога стискаш зъби, не си ли се хващала при някоя ситуация?
   Аз повдигнах вежди учудено:
   - Аз не знам, че стискам зъби! Как да се усетя? Явно ще трябва да се следя от сега нататък.
   Започнах да се следя. В началото беше по-трудничко, щото се усещах чак като почне да ме боли ченето.
   Първоначалната ми версия беше, че стискам зъби когато имам болки в гърба. Във врата и раменете по-точно са болките.
   След няколко месеца самонаблюдения установих следния списък с явления, които ме карат да стискам зъби:
   1. Шофиране в градски условия. Като противодействие на стискането на зъби, сега си говоря сама докато шофирам. Ако имам пътници гледам да им дрънкам и на тях.
   2. Отиване на лекар. Не ме е страх от лекари. Забелязах, че само мисълта, колко време ще чакам пред кабинета на личната лекарка и дали въобще ще успея да влезна на преглед, ме кара да стискам здраво зъби още предния ден. А ако детето се раболее не минавам само със стискането на зъбите, ами започвам да имам пориви и за повръщане. Всеки път ме гони истерията, към кой лекар и коя клиника да се обърна.
   3. Реденето на опашка в административни учреждения. Добре, че не ми се налага да го правя често. Слушането на разговорите на опашката и казусите, които администраторките се опитват да решат, дават високо налягане върху челюстите ми. Стискам аз, стискам да не се разсмея, или да не изпсувам. Даже последния път за малко да се поддам на истерията на тълапата, готова да линчува прередила се баба. Ама стиснах силно зъби, та се размина на бабата.
   4. От дълго време стискам зъби заради съседа, който има пари да си плати само тока, кабелната и интернет. Друго не плаща, и се налага аз да поемам паричните му задължения за чистачка, смяна на тръби и други ремонти.
   5. Новините по телевизията. Поне от това мога да се отърва. Сега гледам руската и CNN, за да съм в течение на световните събития, а не да следя житието и битието на поредния български мафиот.
   6. Колежката, която е посиняла от студ, когато на двора е 30 градуса, ме кара за стисна зъби и да разсъблека повечето възможни дрехи по мен. Климатикът никога не е решение, по-скоро е допълнителен проблем, който се амортизира много бързо след като си поиграем на включ-изключ. Всъщност стискането на зъбите е само в началото, докато не започна да си отварям широко устата като риба на сухо.
   7. Возенето в обществен транспорт. Избягвам го. Консервните кутии, които превозват хора, имат противния навик да се влачат бавно и приспивно по улиците. Приспивно, защото въздуха в тях много бързо свършва и човек остава обгазен от нечии нечистоплътни изпарения. Ако ми се наложи да се повозя, тогава наистина стискам зъби и се опитвам да стоя близо до вратата или някой прозорец.
   8. Китайските дрехи, които са заляли магазините. Ако си намеря нещо да ми стане и ми харесва, си го купувам, така че нямам нищо против китайците. Ама, ало, я малко се свестете, вашето М номерче не става даже на десетгодишната ми дъщеря. Като обиколя десетина магазина, в които се натъквам на едни и същи стоки и нито една не ми става, започвам да придобивам комплекси. Стискам зъби и си мисля за Мерлин Монро и София Лорен.
   След като въведох малко ред в нещата, които ме карат да стискам зъби, аз започнах да мисля как да се отърва от този гаден навик.
   Един ден, докато бяхме на вилата, реших да се поразходя в близката гора. Пътят беше стръмен, катереше се между дървета. Аз, несвикнала с толкоз ходене и потене, стиснах зъби и се изкачвах и изкачвах. Когато достигнах върха на хълма, ченето така ме болеше, че с последен дъх извиках:
   - А-а-а-а-а-а-а! - ехото понесе вика ми между околните хълмове.
   Хареса ми. Започнах да викам с все сила. Напъвах дробове и виках ли, виках. Едно "ААААА" за задръстванията в града. Няколко "У"-та за здравеопазването. Едно мощно "И-и-и-А-а-а" за държаната администрация.

   Тази седмица събирам следващия списък, който ще бъде лекуван с викотерапия през почивните дни.

1 коментар:

Robi каза...

Сигурно и аз стискам здраво, 'щото моя зъболекар едвам се добира до зъбите ми, толкова са надълбоко и скрити ... Казва ми че захапката ми е като на ротвайлер и винаги се притеснява за машинката докато работи - струвала пари пък съм можел да и видя сметката с моята челюст, нищо че била от някаква твърда сплав...
Истината е че няма да престанем да стискаме зъби, докато живеем без да можем да се радваме този факт. И докато ни управляват хора които не искат да променят нищо, освен собственото си благосъстояние. Докато не се махне особено-озъбената полуусмивка от лицето на колегата, на съседа, на непознатите. С две думи - няма да е скоро.