петък, 9 май 2008 г.

До Тасос и обратно (част 5)


Заминаване
   Следващата сутрин поджапахме малко в морето до хотела, събрахме всички миди и скелети на морски таралежи в радиус от стотина крачки по плажа. Приготвихме си багажа. По време на закуската хазяинът успя да ни заинтригува с неговия зехтин собствено производство. Купихме цяла туба 5 литра екстра върджин зехтин. Опитан в последствие със салатите в къщи, и оценен високо. Също така се снабдих с бурканчета екзотично сладко, което тепърва ще опитвам. Едното е от червени доматчета с бадеми, другото е от динени кори. И така потеглихме към ферибота, от ферибота към Кавала. В Кавала поспряхме да обядваме. Тъй като сме идвали в града миналата година и бяхме разгледали крепостта тогава, сега само се помотахме по улиците, пихме кафе и след обяд благополучно потеглихме към границата. Отново подозрително празни пътища. Въпреки това имаше лека катастрофа на едно кръстовище преди Серес. Аз се зачудих как въобще бяха успели да се срещнат тези коли при такова слабо движение.
   Едно неприятно изживяване преди границата. Бях решила да се снабдя с натурални сокове, тъй като много ги харесвам, особено тези от портокал и ябълка. Говоря за 100% натурален сок. Чудехме се къде да си купим, честно казано не ги знаем магазините, пък и беше неделя. Гърците явно доста уважават почивните си дни. Та изведнъж изникна една отбивка с огромни табели, сочещи някакъв голям магазин. Отклонихме се и навлязохме на паркинг, на който направо ни се зави свят. Десет автобуса, български разбира се, още повече коли, пак български разбира се, и целия този народ се беше напъхал в магазина. Влезнахме от любопитство да видим как е вътре и мъжът ми изхвърча моментално. Аз се задържах за да отбележа огромните опашки на касите, шума и блъсканицата и се отказах от идеята да пазарувам там. То и без това изглеждаше доста опоскано, като след наплив на скакалци.
   Решихме да проверим фри шопа на границата. Там положението беше сходно. Обаче ние по най-бързия начин грабнахме малкото останали сокове, стоически изчакахме опашката и се изнизахме от магазина, който беше обгазен от различни аромати парфюм.
   Навлезнахме в България. Не знам защо винаги драмата е при излизане от милата ни родина. При влизане всичко преминава спокойно и бързо. Кацнахме отново в Петрич за вечеря.

Няколко думи в заключение

Мистерията на доматите
   Аз общо взето живях три дена на гръцка салата и пържени тиквички. Разбира се имаше разнообразие от време на време с миди, каламари и месо, но салатата беше задължителна. Тъй като съм доматен любител, още първия ден се опитах да си поръчам салата само от домати. Като резултат получих абсолютно същата гръцка салата с домати, краставици, лук и маслини, само дето липсваше сиренето. Затова захвърлих капризите си и се отказах да ги затруднявам с такива специфични заявки.
   Най-важният извод - доматите имаха вкус на домати. Винаги съм била патриотично настроена към българските домати. Обаче след първото ядене на Тасос установих, че аз явно отдавна не съм яла истински домати. Домат, който ухае на домат. Още по-осезаемо е това откритие, ако обядваш в Кавала и после вечеряш в Петрич. На вечеря чоплих доматената салата направена от кой знае от къде пръкнали се мукавени домати и с тъга си мислех, че следващите месеци съм обречена да го ям това безвкусно нещо. Мисля, че ако не се спре това наводнение от безвкусни домати, България ще пострада изключително. Разговаряхме по темата на вечеря, след като и мъж ми отбеляза разликата. Интересно ни беше защо при положение, че пътят до първия гръцки пазар е около един час, Петрич е наводнен с безвкусни домати. Свекървата сподели градски слух, че всъщност това са домати, които гърците изхвърляли, като некачествена продукция, а нашите хора ги събирали и ги пласирали в България. Разбира се това е само слух, но мистерията си остава.
   Леко отклонение от доматената тема. Маслините в салатата бяха сушени и вкусни. Малко ми е трудно да обясня, защото всъщност отвътре си бяха съвсем меки, но на външен вид приличаха на сушени сливи. Затова ми се стори, че на острова си имат специална рецепта за съхранение на маслините, но за съжаление това е нещо което забравих да попитам.

Как се получава така, че гръцките пътища нямат дупки?
   Искам само да направя уговорка, че моите познания за гръцките пътища са само за северна Гърция и обхващат териториите около Солун, Халкидики, провинция Македония, и горе долу до Кавала. От тази година и Тасос. Разбира се на юг нещата може и да са по-различни. Но в изброените територии сме се завирали по всякакви пътища за да опознаем природата.
   Ами няма дупки. Няма и кръпки. Какво да каже друго човек по въпроса. Единствено моята дъщеря възкликна "Мамо, липсва ли ти вече Гърция?", в момента в който се друсахме и дрънчахме по пътя към Владая.

P.S. Май камуфлажните полицейски коли ги вадят само по празниците.

Няма коментари: