Нестинарско село

   Цяла зима Константин гледа как пламъците танцуват в домашното огнище. Зимата беше люта, дебел сняг се стелеше по полето. Къщите на селото се бяха загубили в преспите. От далече само пушеците от комините издаваха живот в котловината. Константин обичаше като се прибере вечер в къщи да седне до огнището и да гледа как жена му Елена шета и реди масата за вечеря.
   Това беше неговата радост и неговата почивка през зимата.
   Една само мъка стискаше сърцето му. Двамата с Елена си нямаха все още дечица. Отдавна се бяха оженили, няколко години се изтърколиха от тогава, а желаното все не идваше.
   Изнизаха се зимните месеци и на тази година. Константин излезе на полето и започнаха грижите за новата реколта. Прибираше се късно и уморен.
   Една нощ Елена го събуди развълнувана.
   - Коста, знаеш ли присъни ми се Богородичка!
   - А?! - Константин примлясна сънено
   - Присъни ми се Богородичка! Каза ми, че ако танцуваме като пламъците в огъня, ще имаме детенце.
   - Ха! Какво значи това? Как така ще танцуваме като пламъците? Какъв ще да е този танц? - Константин вече се беше разсънил. - Айде лягай си сега, че утре рано ще ставаме. Ще го мъдрим по светло какво значи твоя сън.
   - А може и дядо Поп да питаме - Елена легна, но дълго не можеше да заспи и обмисляше как да разтълкува сънуваното.
   На сутринта Константин отиде по полските си работи, а Елена като намери малко свободно от шетня време, се затича към църквата да дири селския поп.
   - Дядо Попе, Дядо Попе, кажи ми какво значи този сън - Елена сграбчи двете ръце на свещеника и задъхано му разказа съня си.
   Дядо Поп се почеса по носа учудено.
   - Дъще, това че си сънувала светата майка Божия е голяма благодат. Но не знам какво значи казаното от нея. Отиди и се помоли в храма. Може пък тази нощ отново да ти се яви и да разтълкува казанато.
   Елена направи каквото каза дядо Поп, но излезе от църквата със свито сърце. Ами ако не успее да разтълкува казаното от Богородичка и да няма никога детенце. Да се мъчи цял живот да разбере и да не се получи. Тя завлачи тъжно крака към къщи. Почти беше стигнала у дома, когато се сети за баба Кера, най-старата жителка на селото.
   "Тя трябва да знае" - Елена хукна към дома на бабата.
   Баба Кера беше в градината. Трудно се движеше на нейната възраст, но продължаваше да се грижи за градинката си. Все казваше, че ако я видят седнала на едно място за по-дълго време, значи е умряла.
   Елена влетя в градинката при баба Кера.
   - Бабо, моля те кажи ми, разтълкувай ми съня. Дядо Поп не можа. Богородичка иска да танцуваме като пламъците в огъня, за да ни даде детенце.
   Елена се задави с думите и сълзите си.
Баба Кера я хвана за ръката и я поведе да приседнат на пейката до къщата.
   - Успокой се дъще, ще ти кажа какво трябва да направиш - бабата погали Елена по ръката.
   - Някого много отдавна, аз бях млада тогава, в нашето село имаше такъв обичай, да се танцува върху жарава. Така заричахме плодородна година. Осветявахме къщите с живия огън, молехме покровителството на светците и гадаехме бъдещето. Нестинарско хоро му викахме. После ни забраниха да го играем. Дойдоха свещеници, дърпаха иконите от ръцете на нестинарите и ги пъдеха от църквата. От тогава няма нестинари. Някои от старците си спомнят. Богородица иска да й танцуваш върху жарава. Както пламъкът се извива върху въглените. Не се страхувай, ще те науча какво да направиш.
   Подготвяха се 3 дни. Разчу се из селото, че ще се танцуват нестинарски танци. И начело на тацьорите баба Кера, последната жива нестинарка. По-старите жители си припомниха празненствата от детството им, няколко дядовци довлякоха зурли и тъпани и започнаха да си припомнят мелодиите от младостта си. Цялото село се оживи и започна приготовления. Кой каквото си спомнеше, тичаше да сподели с другите. Само дядо Поп мърмореше, че е против Бога този обичай, обаче баба Кера благо му каза:
   - Хайде стига си се чумерил, ами ела и помогни. Нали сам чу, че Богородица го е заръчала, значи и Господ го иска.
   Дойде уречения ден. От сутринта запалиха кладата. Да гори докато се образуват живи въглени. До към привечер направиха голям кръг, постлан с жарава. Въглените присветваха и припукваха в мрака. Всички се събраха около блещукащия кръг, зурлите и тъпаните засвириха.
   Баба Кера навлезе в кръга от хора и поведе хоро около жаравата, хванала за ръка Елена и Константин. Те носеха икона на Божията майка.
   След малко баба Кера взе иконата, целуна я, вдигна я над главата си и тръгна през жаравата. Елена и Константин я последваха. Виеха се тримата сред жаравата като пламъци в домашно огнище.
   Празникът свърши късно през нощта. Всички жители на селото се прибраха развълнувани и изпълнени с надежди за щастие. Баба Кера беше гадала все хубави неща.
   Елена си легна щастлива. Беше видяла бъдещото си детенце, докато танцуваше върху въглените. Нищо не усети от огъня. Само приятен гъдел.
   Следващата пролет Константин гъделичкаше синчето си по бебешкото коремче.
   Баба Кера се подготвяше отново за нестинарското хоро. Чустваше се по-млада от всякога.

*********************************
Честит празник на всички именяци!