четвъртък, 5 юни 2008 г.

Вечният строеж

   Любовта на българина към дома е пословична. От време оно се знае, че човек трябва през живота си задължително поне едно дете да отгледа, едно дърво да засади и една къща да построи. Забелязала съм, че от време на време много се набляга на построяването на къща.
   Е добре, значи сигурно това е първопричината българинът да е толкова силно привлечен от строенето и ремонтирането. И то не само на фамилни, семейни, родови къщи.
   Напоследък не мога да се отърва от усещането, че живея на строителна площадка. А даже не съм ходила по нашето черноморие от няколко години.
Живея си в София, и където да се огледам, нещо се строи. Мисля си, че само Дубай ни бие по количество строежи на единица време. И на квадратен километър.
Честно казано жизненият ми ареал не е много обширен. Обитавам предимно източната част на града, с редки навлизания до към кино Арена запад. Затова винаги се учудвам неимоверно когато забележа, как поредното парче земя изчезва в изкопа за основите на нова сграда. И не са само строежите. Дострояванията в последствие са също толкова досадни.
   Когато отидох да работя в Биснес Парк София, бях много развълнувана от новото място. Всичките ми приятни усещания бяха помрачени много скоро от непрестанните строителни работи. Цял ден където и да излезеш из този "парк" се натъкваш на едни строежи, ремонти и кранове. Цял ден някой тропа, чука или излива бетон. През отворения прозорец се чуват подвикванията на работниците. Лятото прахоляк се стеле покрай иначе лъскавите сгради. Улиците тамън ги закърпят и мине някой да ги разрови пак. За да си стоят разровени до следващата година.
   После се преместих да работя в центъра. Радвах се, че ще съм сред готови сгради и ще се радвам на спокойствие и сравнителна тишина. Но не би. Установих, че новичкия офис се намира в новопостроена сграда, в която все още има някои довършителни работи. Няколко бормашини ми пилиха известно време на главата. Малко по-късно в близост събориха стара къща и започнаха да строят. Сега се очаква цяло лято да изливат бетон и да работят с всичките видове шумни строителни джаджи. Изкопните работи ги преживях. Обаче сега от сутрин до вечер не смея да отворя прозорец, защото веднага в стаята навлиза пилещия мозъка звук на металорежеща машина. Със страх наблюдавам съседните стари сгради, дали няма да бутнат още някоя.
   Прибирам се в къщи и установявам, че някой от съседите си сменя дограма. Събота и неделя кварталът се оглася от дружно чукане и дупчене на стени. Огромно количество познати и непознати хора се намират перманентно в строеж или ремонт на жилището си.
   Със съжаление признавам, че и аз скоро ще се присъединя към тази ремотно-строителна тълпа. И с голям ужас. Защото имам чуството, че започна ли да ремонтирам жилището си, ще пропадна в някаква ремонтна черна дупка, от която излизане няма.

*****
   Имам си и версия за постояните ремонти. Мисля, че в момента се строи толкова некачествено, че се налага новопостроена сграда да се ремонтира почти след една година. Живо свидетелство е сегашното ми работно място. Още първата зима избиха мокри петна по външните стените.

Няма коментари: