Семейство Виолеткови имаше парични затруднения още от началото. И двамата Виолеткови работеха, но все има се струваше, че не им достигат парите.
Това което събраха от сватбата им стигна само за няколко наема за семейния апартамент. Пък и те млади хора, живееше им се, една вечер ресторант, друга вечер събиране с приятели в къщи и така не успяха да се огледат, кога са остнали на голи заплати.
Направиха една вечер семеен съвет. Подредиха желанията си за семейното бъдеще в кратък списък:
1. закупуване на собствено жилище
2. обзавеждане на новото жилище
3. закупуване на семейна кола
4. раждане на едно дете
5. отглеждане на детето
6. ако има пари, може и второ дете
Огледаха внимателно всички точки. Изглеждаха като неизпълнима мечта.
Г-жа Виолеткова почти се разплака. Г-н Виолетков обаче запази хладнокръвие. Успокои жена си, че са здрави и прави хора, че ще се оправят.
И започнаха изпълнението на семейния план.
Взеха кредит от една банка и купиха жилище. Жилището още не беше довършено и им се наложи да живеят още две години под наем.
През седмицата работеха, събота и неделя се разправяха с майсторите как да преправят стените в новото жилище.
Най-накрая дойде дългоочаквания ден и семейство Виолеткови натовари стария хладилник, наследствената пералня и един голям дюшек на едно камионче и се пренесе в собствения си апартамент, заедно с десетина кашона дребна покъщнина.
Каква радост беше. Искаха да поканят приятелите и да се похвалят с новия дом, обаче се отказаха. Нямаше къде да седнат приятелите.
Семейството се настани в едната стая и заживя в стария ритъм. През седмицата работа, събота и неделя майстори. Така се истърколиха още две години, а довършителните работи край нямаха. Добре, че банята стана бонбон.
Г-жа Виолеткова не издържа и една вечер се оплака на мъжа си, че така не може да се продължава. Няма къде да готви, старата пералня тече, една от стаите все още стои недовършена, хладилникът замразява всичко на кокалче. Пък и не са канили приятелите на гости от ... не си спомняла от кога.
Г-н Виолетков размисли една нощ и на другия ден отиде да изтегли потребителски кредит.
След като накупиха мебели и подмениха старите уреди, г-жа Виолеткова засия.
Успяваха някак да вържат финансите на магия. Даже си позволяваха да поканят приятелите на вечеря. Разбира се г-жа Виолеткова предупреждаваше и гостите да носят нещо.
Семейна кола решиха да не купуват. По-точно на помощ се притече бащата на г-жа Виолеткова. Той беше много привързан към дъщеря си и склони да даде на семейството гаражния си Москвич. Така младите можеха да идват по-често на село. Пък и пренасянето на буркани със зимнина щеше да е по-лесно.
Животът си течеше, а семейство Виолеткови се беше запънало на 4-та точка от плана си. Нещо не се получаваше. Г-жа Виолеткова посърнала обикаляше лекари и клиники. Даже и мъжа й се съгласи да се изследва, гледайки нейната тъга.
Един ден г-жа Виолеткова се върна от поредния лекар, седна на дивана в хола, изпусна тъжен стон и се разплака. Г-н Виолетков се стресна, загаси телевизора и започна да обикаля около жена си и да я пита дали иска вода или някое хапче. Г-жа Виолеткова клатеше глава и продължаваше да хлипа.
Обясни му, че ще трябва да си правят детенце в епруветка. Г-н Виолетков застина на едно място като се чудеше как да реагира.
- Ами добре, щом трябва. Ама ти защо плачеш?
- Защото е скъпо и не можем да си го позволи-и-и-м! - г-жа Виолеткова се разхълца още по-силно.
След като бащата на г-жа Виолеткова беше починал, семейството беше продало селската къща по най-бързия начин за да има пари за вечните посещения по лекари, изследванията и лекарствата.
На следващия ден г-н Виолетков започна проучване от къде да вземе заем. Поразпита познати и колеги и най-накрая разбра, че има шанс да вземе кредит за точно тази цел. Една от банките предлагаше подобна услуга. Г-н Виолетков със свито сърце подаде документите.
Всичко мина успешно и след 2 години семейство Виолеткови се радваха на прекрасно момиченце. Точка 4 от семейния план беше изпълнена и семейството си отдъхна.
Нещастието дойде изневиделица. Г-н и г-жа Виолеткови си отидоха от този свят изведнъж, без предупреждене, запечатани в катастрофиралия архивен Москвич, като сардини в консервна кутия. Детенцето не беше навършило 5 години, когато се оказа съвсем само на този свят. Съвсем само с няколко кредита на главата си, включително и този за собствения му живот. Семейното жилище беше прибрано от една банка, неизплатените уреди също заминаха обратно по магазините. Поръчителят за кредита за правене на детето се беше изпарил някъде в чужбина още преди неприятните събития, и не се виждаше надежда да бъде намерен. Детето беше прибрано в дом да чака последващата си съдба.
Момиченцето Виолеткова растеше красиво и здраво дете. Обаче нямаше желаещи да я осиновят. Идваха семейства, харесваха детето, но управата на дома им обясняваше, че ще трябва да поемат и изплащане на кредит заедно с детето и желанието се изпаряваше много бързо.
Годините се нижеха една след друга. Момичето порасна. За 16-тия му рожден ден банката реши да прояви благотворителност и опрости дълга за нейното раждане. Даже и във вестниците писаха, под едно много значително заглавие: "Банка подари живота на едно сираче".
*******
Дъщерята Виолеткова седеше на тротоара с един куфар и нервно пушеше. Току що беше напуснала приятеля си, защото той искаше да вземе кредит да си купи автомобил и я беше помолил да му стане поръчител. Тя го изслуша мълчаливо, след това пак мълчаливо си събра багажа и го напусна. Вече два часа седеше на този тротоар и чакаше една от приятелките от детство, от дома, да й звъне на мобилния. Беше я питала дали може да я приюти за няколко дена докато си намери квартира.
На другата сутрин в градския ежедневник излезе следната обява в раздел "Ева търси Адам":
Млада жена търси мъж за създаване на семейство. Задължително е да знае как се живее без кредит. Търсете госпожица Виолеткова на тел: ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар