вторник, 17 юни 2008 г.

Има ли лятна ваканция без баба?


В повечето семейства настъпва момент, в който майката тръгва на работа и се налага да повери невръстното си чедо в ръцете или на държавата или на бабата и дядото. Второто винаги е било за предпочитане. Защото за разлика от държавните учреждения, бабата и дядото нямат установено работно време.

Ако не са тежко болни и имат желание, те се посвещават на малкото внуче себеотдайно. Връзката между внучето и бабата/дядото е доста по-различна от тази между дете и родител. Усещането е все едно имате няколко деца на различна възраст и с различен акъл, които се гледат взаимно, докато вие сте на работа.

Много често дядото го няма вече, затова количеството баби е значително по-голямо. В моето семейство например имаме две баби и нито един дядо.

Наблюденията ми от селото, в което едната баба прекарва повечето време, е че и там съотношението баби спрямо дядовци е пак в полза на бабите.

Интересно е да се наблюдава сезонната промяна в демографията на селото. Зиме е сравнително пусто, преобладава застаряващо население с леки отклонения по празниците. Дойде ли лятото с детската ваканция, средната възраст на селото се понижава драстично заради наплива от тумби с деца по прашните улички. Един малък рай за баби и внуци и евентуално дядовци (те са за цвят и да всяват малко дисциплина в рая).

Децата цяло лято живеят на стада, обикаляйки селото и покрайнините му, прескачайки от един двор в друг, според забавленията, които се предлагат. Обядват също групово, според къщата в която ги е заварило обедното време. Или според това, коя баба е била най-настойчива.

Събота и неделя обикновено става най-шумно, заради придошлите родители, но те не нарушават драстично установения ред на събития, които си се точат всеки ден от гледна точка на детето. Закуска, игра, игра, обяд, игра, игра, игра, лека вечеря, игра, игра, игра, кратка игра на криеница в тъмнината с издирващата те баба и заспиване с доволна усмивка от веселия ден.

Всъщност става дума за запълване на свободното време на детето и насочването му към полезни дейности. Явно това в града няма как да стане, особено когато детето е оставено само със себе си.

Усетихме го много силно този месец, когато бабата се разболя и се наложи да постъпи в болница.

Дъщеря ми скучае по цял ден в апартамента. Все още ходи два пъти на седмица на балет и веднъж на рисуване, но през останалото време прекарва пред телевизора, компютъра или някоя книга (най-малко вероятно). Когато я окуражавам да се обади на някоя приятелка от училище и от квартала, се оказва че всички познати деца вече са мигрирали при бабите по селата и някои малки градчета. Единствено тя тъжно се мъдри самичка в панелката и не излиза, просто защото няма с кого да си играе. Пък и само дете на 10 години, мотаещо се из квартала без цел и посока си е ужасяваща картинка за всеки родител.
Каква алтернатива за прекарване на летния сезон имат децата в училищна възраст? Отговорът е - при бабите, където съвсем естествено, без някаква сложна организация се формира детска забавачка през лятото.

Човек е социално животно, затова не е учудващо, че всяко дете търси да играе с някого. Дъщеря ми е от последните "Виденовчета", поколението деца, раждани в последните трудни и гладни времена. Популацията им е малобройна и ни се налага понякога да обиколим няколко градинки докато намерим някое дете на нейната възраст. Имахме щастието поне лятото да има място, на което плътноста от деца горе долу на нейната възраст да е по-голяма от тази в градския квартал. Но всяко хубаво нещо си върви с някакво необходимо условие, трябва да има баба, която да наглежда детето.
Сега се моля само бабата да бъде излекувана успешно. Защото вече няколко седмици си бия главата какъв е другия вариант за прекарване на лятна ваканция за дете, оставено само в града и заобиколено с ... телевизор и компютър.

Няма коментари: