сряда, 2 април 2008 г.

Делнични картинки

   Сутрин е. Пътувам към работа с колата. Спирам на поредния светофар. Тъй като съм си изчистила ушите и носа на предишните светофари, решавам този път да поогледам обстановката наоколо. Поглеждам в страничното огледало и фиксирам странна картинка.
   В съседното платно до тротоара е спряла червена ниска Мазда. Бе де да знам дали беше Мазда. Нещо червено, ниско и спортно изглеждащо. Зад спортното возило спрял огромен зелен автобус. От тея - трансграничните. На тях ептем не им знам марките.
   Продължавам да наблюдавам. Между спортната кола и автобуса се щура един нисичък младеж. Отива до автобуса, говори си малко със шофьора на автобуса, който се е промушил през отворения прозорец, после тръгва да се връща към колата си.
   Шофьорът на автобуса се подава от прозореца си, крещи нещо и се прибира пак. Младежът се обръща, разтваря застрашително перки и се затичва към автобуса.
   Аз се обръщам с интерес да наблюдавам продължението директно (не през огледалото сиреч).
   Един нисичък младеж започва да подскача до шофьорския прозорец на автобуса. Един нисичък младеж се опитва да удари шофьора на автобуса при всеки подскок. Шофьорът се брани през прозореца с една ръка. Обаче не затваря прозореца. Младежът продължава да подскача като скаклец в безкраен цикъл. Шофьорът на автобуса продължава да изкача от порзореца, да крещи нещо и да се прибира в момента на следващия подскок, като кукувичка на часовник.
   Светва зелено. Моето зелено. Със съжаление продължавам напред към скучния делничен ден.

Няма коментари: