(поздрав за един приятел)
Днес Б. се събуди сърдит. Стана едвам и се затътри към банята. Хвърли печален поглед в огледалото. Почеса наболата си брада. Трябва да се обръсне, днес е рожденият му ден. Не върви да се мотае с двудневна растителност. Позамисли се, излезе от банята, разходи се из апартамента. Беше празно. Явно семейството беше излезнало по своите си работи - децата на детска градина, жената на пазар. Б. се почеса по дупето замислено и се върна в банята.
- Честит рожден ден, Б.! - първият колега, който срещна по коридора му се усмихна. Б. се усмихна криво в отговор.
Цял ден се точеха поздравленията. Б. псуваше на ум. Този последния дето го поздрави, Б. не успя да се сети как се казва. Колежки се лигавеха от време на време покрай бюрото му.
- Ще черпиш, нали? - риторичен въпрос.
Отиде да купи бонбони и ги остави в кухнята на офиса. След пет минути дойде шефа. Изнесе едноминутна реч с поздравления, разтърси ръката на Б., заобиколен от любопитни колеги.
- Този път да купиш почерпка и за жените - една от колежките му размаха пръстче.
Ха сега! Б. се надяваше да мине само с бонбоните този път. Стана му криво.
Защо рождените дни се бяха превърнали в някакъв официален кошмар? Задължителен при това. Някакви навлеци се влачат да те поздравяват. Половината не са ти говорили цяла година, има и такива дето не им знаеш имената. Задължително трябва да показваш ведро и весело настроение през целия ден, независимо, че си станал с гъза. Длъжен си да почерпиш. А колегите са длъжни да ти купят подарък. Нищо, че нямат никаква идея какво харесваш и мразиш. После всички се събират, подаряват ти подаръка, ръкопляскат и се хилят. Даже и тези с които не искате да си имате нищо общо през останалите дни на годината.
Колко хубаво е било едно време, когато са празнували само имен ден. Хората и без това не са знаели с точност кога са родени. Пък и какво значение има? Какво точно празнуваш на рождения си ден? За имените е ясно - църковни празници, светци и подобни. Ама рождения? Това, че бремеността на майка ти е свършила успешно? И че раждането е било успешно? Ами да празнува майката тогава. Б. се подсети, че трябва да се обади на майка си. Не беше я чувал от няколко месеца. Само че сега пак трябваше да направи тур до магазина. Взе един колега да помага. Купи стандартните солети, чипс, ядки и сладки. Ракия, бира, и нещо леко алкохолно и сладникаво - за колежките. Малко безалкохолно. Върнаха се в офиса натоварени като магарета. Б. седна на мястото си и зачака със свито сърце началото на почерпката.
Б. се постара да присъства на почерпката по случай рождения си ден възможно най-кратко. Преди няколко дни бяха изпратили по същия начин един уволнен колега и Б. не можеше да се отърве от сравнението през цялото време. Взе си подаръка и се изниза от офиса, като каза, че го чакат гости в къщи.
По пътя изхвърли подаръка в първата кофа за боклук. Кутията много приличаше на онази, която бяха подарили на уволнения колега.
Когато Б. отвори вратата на апартамента върху него скочиха две деца.
- Тате! Честит рожден ден! Виж какво ти направихме в детската градина.
Детски ръце подаваха две картинки. Б. ги взе и ги заразглежда усмихнат. Прегърна дечурлигата и се насочи към всекидневната. Там го чакаше маса подредена с мезе, салатка и една бутилка домашна гроздова. От тази, дето татко му я пъхна в сака последния път когато бяха на гости. Ей така, без повод. Жена му го целуна.
По късно вечерта Б. се беше излегнал в креслото. На едното му рамо малката дъщеря беше заспала. Той внимателно отпиваше ракийка с другата ръка. Жена му се беше свила на дивана, а до нея сина му се опитваше да остане буден. Бяха си пуснали филм. Б. почти не го гледаше. Вместо това наблюдаваше семейството си и се наслаждаваше на спокойната вечер. Без фалшиви поздравления и пожелания. Без шумотевица. Беше сложил двете рисунки на секцията и от време на време хвърляше поглед към тях. Очите му бяха две усмивки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар