сряда, 2 април 2008 г.

Интеграция в сила


"Балонът се надува, надувайте дечица..."

    Две училища в столичен квартал. Построени през социализма. Аз бях първокласничка в едното. Дъщеря ми учи в другото вече четвърта година.
    Дворовете са разделени само от една тясна пътечка. Още когато пращах дъщерята първокласничка, избрах едното училище, защото имаше нова дограма.
    Всеки път когато минавах между двете училища се заглеждах и правех сравнение. Едното, моето - почти изоставено, дворът винаги празен, сградата олющена, повечето прозорци налепени с лейкопласт - това което е останало от стъклата. Мислех си, че това училище е затворено, докато не видях един 15 септември рехава групичка деца пред главния му вход. Другото училище - това на дъщеря ми - съвсем различна гледка. Нова бяла дограма, охрана на входа, дворът пълен с деца през целия ден, понякога и през съботите и неделите.

    Започна се наскоро. Точно кога, не съм запомнила, имаше индикации, но явно не съм им обърнала нужното внимание. Наложи се да обърна внимание в момента, когато дъщерята се готвеше за съчинение на тема "Светът след 2000 години". Започна да разказва, как тя си представя света след толкова години, надали въобще съзнава колко време е това. Според нея щяло да има много вода (това явно е от приказките за глобалното затопляне), всички коли щели да летят (това пък от къде е, някоя анимация), и нямало да има повече "рОми" ( ?!). Думата е изказана много внимателно, с натъртване на О-то, все едно я е страх да не обърка думата и да направи гаф.
    - Миличка, защо смяташ, че циганите трябва да изчезнат? - не използвам думата "роми". Никой в семейството не я използва.
    - Ами те крадат и ни нападат - леко несигурно.
    - А ти колко цигани познаваш? Въобще познаваш ли някой?
    - Ами не, мисля, че не познавам нито един, защото ние в училище бягаме от тях.
    - Миличка, представи си сега, че някое циганче си мечтае да има само цигани след 2000 години. Ти как ще се почустваш?
    - Добре де - отстъпчиво съжаление се прокрадва в гласа й - Няма да го пиша това.

    Цял ден мисля по върпоса. Нещо ми се струва грешно. Опитвам се да разбера. Следващите дни темата се прокрадва в най-различни спонтанни изказвания като "Ами те рОмите са мръсни и глупави." Все едно някой поставя определени словесни конструкции в устата на дъщеря ми. Определено съм уплашена. При всяко такова изказване обяснявам и натъртвам, че не може човек да бъде съден заради произхода си. Разказвам й как едно време в класа ни е имало няколко циганчета и аз съм учила с тях. Припомняме й за много лели на пазара, които са от "рОмски" произход. И че чичото, който продава вестници до блока също е такъв. Питаме я - смяташ ли, че те са мръсни и глупави. Отговорът идва пак като запомнен стих - Сигурно има и добри "рОми", но те са много малко.
    Разпитваме ние от кого научава тези неща за циганите (упс, "рОмите"). "Децата така говорят" - казва дъщерята и ние пак се впускаме в обяснения.
    Идва понеделника с родителската среща. Не мога да отида и пращам таткото. Вечерта изслушвам впечатленията от родителската среща. Таткото пита:
    - Абе случайно знаеш ли каква е тази история с циганите?
    - Защо? - наострям уши.
    - Група истерични майки искаха да се забрани влизането на циганите от съседното училище в двора на нашето. Искаха засилена охрана. Имало ограбени деца. Циганите крадели пари и телефони. Съседното училище, се оказва било "рОмско" и "рОмите" идвали в двора на нашето училище и тормозели децата.

    Обръщам се към детето и започвам поредния разпит. Има ли някое познато дете, което да е било обрано? На кой са откраднали телефона? Тебе закачали ли са те?
    Отговорът (разбирам с облекчение) е отрицателен.
    Единствената достоверна история, която успявам да изкопча е за една топка, която групичка циганчета се била опитала да вземе от момчетата докато играели футбол.

    Цяла нощ се въртях в леглото. Как да науча детето си, да не поставя знак на равенство между произхода и лошотията, и в същото време да се пази от лоши хора да не й направят нещо? Само защото децата копират поведението на възрастните толкова буквално, че успяваме да видим колко грозно е то, когато не е прикрито от лустрото на възпитанието и чуждоземните думички. Представям си две групи деца, едни срещу други, залепени на оградите на своите училища, викащи обидни думи едни на други. Със страх очаквам момента, в който ще видя двете училища в кървав репортаж по новините. Изглежда е въпрос да се научиш да оцеляваш. Детето вече се е научило види ли цигани, да бяга при други деца или да пресича на съседния тротоар. Както и малките циганчета са се научили да ходят на тумби, за да не ги закачат. Може би така е по-добре... Оцеляване.

"Балонът се надува, надувайте дечица... Пук ..."

P.S. Колкото и думи да смениш, смисълът го определят хората, които изговарят думата. Думата "ром" носи вече толкова негативизъм и присмех, че е все тая дали ще използваш нея или думата циганин.

Няма коментари: