понеделник, 7 април 2008 г.

Чорапеното чудовище

   Сигурна съм, че всяка домакиня поне веднъж в живота си се е сблъсквала с мистерията на изчезналия чорап.
   Аз, тъй като не блестя много с домакинси качества, се сблъсквам с тази мистерия всеки път като събирам изсъхналото пране.
   Имам си ритуал по събиране на чифтовете чорапи. Това си е отговорна работа. Иска си концентрация.
   Сядам на дивана с купчина чорапи и започвам да сортирам и да чифтосвам. Черно с черно, розово с розово, пак черно, черно, черно, опа - тези имат различни ластици. Синичко със синичко, тези двата имат номерца на петите, захласвам се. И така докато трансът ми не е прекъснат от откритието, че на коленете ми са полегнали три чорапа, които си нямат дружки.
   И така всеки път. Събирам артисалите чорапчета в отделен плик. Така някои от тях успяват да се чифтосат след няколко цикъла на пране.
Но някои си остават самички за вечни времена.
   Тъй като съм рационален човек и търся обяснение за всичко около мен, се наложи да намеря обяснение за този феномен.
   Сигурно съм завъдила чорапено чудовище у дома. Предполагам, че то редовно си взима няколко чорапа и ги дъвче, за да ги опита на вкус. Ако не му харесат ги изплюва обратно в коша за пране и те се появяват след следващото пране. Някои, които са му харесали, не се появяват повече.
   Чудя се как да се избавя от него. И дали е нужно. Ами ако нещастното чудовище просто си търси чифт чорапи за собствено ползване? Харесва си един, обаче понеже аз прибирам другия след прането, то не може да си събере чифта. Мисля да почна да пускам изостаналите самотници пак за пране. Може най-накрая чудовището да си събере чифта и да ми върне останалите.

(По Тери Пратчет)

Няма коментари: