Кофите за боклук са изключително важни за живота на обикновения (пък и на не толкова обикновения) човек.
Това ми е останало в съзнанието още от училищна възраст. Тогава куп учителки се надпредварваха да ни обясняват колко възпитано било вместо да си хвърлиш хартийката на улицата, да си я сгънеш и прибереш в джоба (или чанта - кой каквото си има). Аз се връщах от училище и веднага питах татко:
- Защо трябва да си прибирам боклука в джоба?
А той както винаги сменяше темата:
- Питай учителката, защо няма достатъчно кофи за боклук по улиците.
И така всеки път когато стоях на улицата, държейки мазна хартийка от баничка в ръка, и се оглеждах за кофа, се заричах още следвашия час да попитам учителката какво правят възпитаните хора с мазните хартийки. Но после забравях. Детска му работа...
Пораснах. Приех философски липсата на кофи за боклук точно на местата, където ти трябват. Ако бях в настроение да съм възпитана и хартийката не беше мазна, прибирах си я в чантата. Ако бързах, и трябваше да се отърва много бързо от мръсното шишенце от боза, намирах най-близкото нерегламентирано сметище и оставях внимателно боклука там. Аз така ги наричам местата, където според хората би трябвало да има кофа. Набелязва си значи някой място, хвърля си там боклука и ако има и други съгласни с него, и те си хвърлят там болкука и така се образува купчинка. Един мъдър човек беше казал, че пътеките се правят там, където на хората им е удобно да минават. Ама това за пътеките е друга тема. Та все ми се струва, че ако някой мине и фиксира тези самоизрасли купчини боклук и постави точно там кошчета, животът ще стане с един промил по приятен.
Та от време на време ми се налага да размишлявам по въпроса за кофите. Особено когато виждам детска площадка и нито една кошче за боклук около нея. Майките могат да кажат колко боклук се генерира докато детето играе там. Вафлички, сокчета, солетки и т.п. Веднага си представям някоя от моите учителки назидателно размахваща пръст - "Приберете си боклука в чантите!". Ми то тогава според мен не ни трябват улични кошчета. Носим си болкука в чантите или джобовете и това е. Нали сме възпитани хора. Пък и те възпитаните хора май не би трябвало да генерират боклук...
Големите контейнери за боклук също са интересен обект за изследване. Например за какво им е капака? Моите пилешки мускули не успяват да се справят с него, когато е затворен. За мое щастие затворен капак на кофа е удивително рядко явление. Просто честотата на изхвърляне на боклук в такъв контейнер обикновено е толкова голяма, че е абсолютно безсмислено да се затваря. Друг наблюдаван феномен - покрай тези контейнери винаги, ама винаги има боклук. Аз имам едно любимо място за наблюдение в квартала. Там има четири контейнера, които се изпразват съвсем редовно, зад тях винаги има една купчина боклук, даже когато са празни. Спомням си как първо тези кофи бяха две и зад тях имаше боклук в храстите, после станаха три и храсталака продължи да събира боклук, сега са четири. Наблюдавам мястото от чисто любопитство за да разбера до колко може да се увеличи броят на кофите и боклукът да продължава да щъка в храсталака зад тях.
Друго явление, което ме тормози от скоро са кофите за разделно събиране на боклук. По-точно тази за стъкло. На нея пише, че стъкло от прозорци не се приема. Следствие: До всяка такава кофа винаги има поне по едно счупено прозоречно стъкло подпряно на тротоара. Неразбираема е човешката логика...
Замисляла съм се и по въпроса за хвърлянето на боклук от високите етажи на блоковете. Всъщност, ако асансьорът на входа е спрян, защото никой не иска да плаща такса за него, случаите на подобно боклучене се увеличават. Мисля си, че ако тези хора имаха пряка видимост към контейнерите за боклук, щеше да се развие нов спорт - точно мятане на торбички с боклук. Също така ми се струва, че доста държави са ограничили този проблем с изобретяването на вътрешните сградни боклукопроводи. Това са едни такива шахти, които имат отвори в коридора на всеки етаж и там човек си хвърля боклука, без да се налага да търчи до съседния блок по пантофи. Долу някъде в мазето боклукът се събира в големи контейнери, които се изпразват от работниците по чистотата. Учудващо е, че моят блок има такова нещо. Още по-учудващо е, че това нещо никога не е работело, още от построяването на блока. Просто някой някога е имал добри намерения. Пък и аз много се отлеснах да фантазирам.
От както карам кола, се натъкнах на друго странно явление - големите контейнери за боклук по платното.
Първият ми сблъсък с един контейнер беше след завой в много тясна улица рано сутрин преди да си изпия кафето. Добре че беше празна - кофата де. Бяха я изпразнили и оставили малко накриво, почти на завоя. Поражения нямаше, освен върху моята крехка психика на сравнително начинаещ шофьор. От тогава видя ли кофа, минавам внимателно покрай нея като покрай свещена крава. Знам доста улици, по които разминаването е затруднено заради контейнер на платното. Даже тея дето наскоро ги ремонтираха след откриването си цъфнаха с боклукчийски кофи върху новия асфалт.
Та тези контейнери продължават да ме изненaдват от време на време.
Последната изненада беше преди няколко седмици. На един светофар. На платното за десен завой. Чисто нова кофа за боклук, поместена 5 метра преди светофара и правеща платното за десен завой абсолютно неизползваемо.
Трябваха ми няколко дена за да свикна с новата пътна обстановка. Единият ден се опитах да се промуша между една кола и кофата за да си застана в платното за десен завой, нещо изхруска гадно от дясно. Мисля, че огледалото и кофата се целунаха за малко.
От тогава размишлявам.
Без кофи за боклук не може, това е сигурно. Но явно разполагането им на правилното място, това как трябва да изглеждат и как трябва да се използват си е направо цяла наука. Как да разположиш една кофа за боклук така, че хем да си върши работата, хем да не пречи и хем да е винаги под ръка ... това си е тема за докторат. Затова въобще даже не искам да засягам въпроса за грозотията. Защото както някой ще каже "По-добре да ги има, а пък дали са грозни, на кой му пука."
След като все още успяваме да овладеем положението с боклука, по добре да не закачаме Кофите ...
P.S. В тази връзка с гордост мога да споделя челен опит. В нашия вход имаме кофа, която стои до пощенските кутии. Там хвърляме рекламните брошури, които ни пъхат в пощенските кутии. После чистачката на входа лесно може да ги изхвърли. Преди това брошурите се стелеха по целия под на входа, затова сега всеки ден поздравявам гения на съседа, който сложи
Няма коментари:
Публикуване на коментар