петък, 25 април 2008 г.

Дете в кутийка

   Валеше силно. Двамата влетяха през вратата на магазина, внасяйки няколко локвички вода. Засмяха се, започнаха да отърсват капките вода от себе си. Продавачката ги гледаше с интерес. Забеляза халките им. Жената беше красива, мъжът самоуверен. Продавачката сведе притеснено поглед, когато двамата се целунаха. Тя побърза да подхване някаква дейност покрай касата, колкото да не ги зяпа.
   Двойката се огледа. Усмивките им се стекоха и се превърнаха в учудени физиономии, когато забелязаха кутиите, стриктно наредени по рафтовете. Само кутии, сини, розови, жълти, зелени, лилави. Малки златни надписи, които се четяха само от близо. Жената се престраши да попита.
   - Добър ден. Какво продавате? - жената разпери ръце за да посочи огромното количество кутии.
   Продавачката се усмихна.
   - Тук продаваме бебета. Ако се интересувате, мога да ви покажа.
   Двамата се спогледаха. Мъжът заговори не много уверено.
   - Ами ние все още не сме мислили за деца. Наскоро се оженихме, нали разбирате - той погледна половинката си за подкрепа. Жената обаче гледаше кутиите с тъжно любопитство.
   Продавачката отговори:
   - Разбирам ви много добре. Но сигурно ще ви е интересно да погледнете, в случай, че размислите по-нататък. - Тя пак се усмихна широко и отвори една розова кутия, която си стояше на тезгяха до нея.
   Двамата се наведоха с интерес и допряха глави над отвора.
   - О! Това момиченце ли е? - жената не изчака отговора. - О! Какви златни букли!
   - Тя ми се усмихна - мъжът се дръпна уплашено назад.
   - Този екземпляр вече е поотраснал. Подходящ е за делови семейства, които нямат време, пък и не си падат много по бебета. Разбира се, ако се интересувате все пак от пеленачета, мога да ви покажа и от тях.
   Тя посегна към рафтовете зад нея и свали две кутии. Отвори първата и я поднесе към двойката.
   Те се наведоха отново и загледаха вързопчето вътре.
   - То през цялото време ли спи? - мъжът погледна продавачката.
   - О не, трябва да го храните разбира се. Но ако не го оставяте гладно и сменяте редовно памперса, гарантирам ви, че ще спи през останалото време.
   Продавачката отвори другата кутия. От нея веднага гръмна силен рев. Тя побърза да я затвори.
   - Имаме ревливи, имаме спящи. Между другото, ако имате желание да се отдадете напълно на гледането на дете, ще ви препоръчам ревливите. Ще ангажират сто процента вниманието ви. Честно казано не се търсят много, така че са с намаление.
   Мъжът се намръщи. Жена му все още изглеждаше замислена и гледаше отвеяно. Той започна да се върти притеснено, предугаждайки на къде вървят мислите й.
   - Скъпа, нали помниш че заминаваме след един месец на пътешествие? - Той се усмихна и се опита да я прегърне.
   Тя се сепна.
   - Да - в погледа й се появи искра. - Ще го вземем с нас!
   - А не, не, не. Не съм сигурен как в хотелите се отнасят към бебетата. Мисля че четох, повечето хотели не позволяват бебета в стаите. А и децата не са подходящи. Помисли само, ще трябва да следим за режима, да му търсим подходяща храна и памперси. Да го мъкнем навсякъде с нас. Нали знаеш, че повечето заведения не позволяват присъствие на деца.
   Жената не отговори. Погледна навън през прозореца на магазина и забеляза, че навън е грейнало слънце. Помисли си колко приятни мигове я очакват на плажа, весело прекарване по нощните клубове. Срещи с приятелки, танци до зори.
   - Да, прав си. Никак не е удобно да имаш дете - тя се врътна на токчетата си и излезе навън.
   Той се усмихна извинително на продавачката и промълви.
   - Може би друг път - и побърза да излезе.
   Продавачката въздъхна и прибра обратно кутиите по рафтовете.
   Трябваше да каже на шефа да подготвят малко реклами. Дали ако почнеха да предлагат гледачка на половин цена, продажбите щяха да потръгнат?
   Продавачката отвори кутийката със златокосото момиченце и прошепна.
   - Съжалявам, днес не ти провървя. Може би утре...

Няма коментари: