Малката кибритопродавачка (или как се продава кибрит)

   Снегът се сипеше на ситни парцалки. Малката кибритопродавачка се беше свила в близкия вход. Беше навлякла почти всичките си дрехи, добре, че преди седмица намери едно палто в кофата за боклук. Голям късмет, защото клошарят, в чийто район беше кофата се беше успал след запивка.
   Тя беше гордо момиче. Това с кофата беше просто един от слабите моменти в живота й. Тя държеше да си изкарва прехраната по честен начин. Не се отличаваше с ум, така че някак постепено се наложи да продава кибрит по улиците на града.
   Никой не купуваше кибрита. Беше пълно със запалки в будките за цигари. Малката кибритопродавачка вече нямаше сила от глад и се беше свила на пода пред входната врата. Още малко й оставаше да заспи, когато един жизнерадостен глас я върна в реалността.
   - Хо-хо-хо, искаш ли един донът?
   - Какво? - кибритопродавачката едвам успя да отвори очите си, след като приятната миризма на канела заби едно кроше в носа й.
   - Гледам, че си го закъсала. Ето яж. - един белобрад старец с приятно червен нос и интелигентни очилца й подаде топла мека поничка.
   Тя се назландисва малко, захапа поничката и започна да дъвче бавно. Страх я беше да не изяде наведнъж поничката и да пропусне да усети вкуса.
Дядо Коледа я наблюдаваше с изражение на голямо удоволствие. Кибритопродавачката го огледа от глава до пети. Съвсем стандартен Дядо Коледа, възпълничък, с бяла коса и брада, розови бузи. И червеното палтенце, и шалварестите панталони, и лъснатите ботуши си бяха на място.
   - Благодаря ти Дядо Коледа!
   - О, няма защо, мила. Какво те е докарало до това положение? - Дядо Коледа любопитно огледа момичето.
   - Ами опитвам се да продавам кибрит.
   - ХА!? Че кой ползва кибрит в наше време? Не си ли забелязала, че запалката отдавна е изобретена?
   - Ами ... - кибритопродавачката не успя да намери аргумент в защита на кибрита, затова само изломоти - Ами аз само това мога да правя.
   - Хм, ха, мххх... - Дядо Коледа се замисли - Трябва ти малко реклама.
   - Реклама?
   - Да, да реклама. Ето погледни мен. Да не мислиш, че щях да оцелея, ако не бях сключил договор с Кока-кола още миналия век. Даже имаше период, когато се наложи да си сменям и името. Един от рекламните ми агенти, каза че ще се пласирам дорбе в някои региони на земята под името Дядо Мраз.
   - А на мен с какво ще ми помогне? Аз не нося подаръци като теб. Аз се опитвам да продавам кибрити във време, когато всеки ползва запалки!
   Дядо Коледа погледна кибритопродавачката над малките си очилца. Малко се изненада, че това бедно създание може да направи такъв филосфски извод, но не загуби присъствие на духа.
   - Слушай ме сега внимателно. Не е важно какво продаваш. Важно е да накараш хората да поискат да си го купят. Даже и да не им трябва. Запалките сами се продават, щото хората имат нужда от тях. И за твое сведение аз също не нося подаръци. Но мога да ти издам една от тайните на успешните продажби ...
   И Дядо Мраз се наведе до ухото й и зашепна.
   Малката кибритопродавачка се дръпна ужасено от него и пророни:
   - Ама аз не съм "такава"!
   - Стой си тогава тука на студа. - Дядо Коледа се фръцна обидено и се затича да хване едно такси.

----------------------------
   По средата на малкия площад стоеше една малка кибритопродавачка. Около нея се беше събрала група мъже.
   Кибритите бяха подредени върху една пейка и до тях имаше една паничка с монетки. Всеки път, когато някой мъж пуснеше монетка в паничката и си вземеше едно кибритче, момичето разтваряше горната част на палтото си и от там, като кукувички, се показваха две дорбе оформени гърди.
   Правеше го вече от месец. Измисли си по-специална поза, в която да застава, когато го прави. С усмивка и леко премрежени очи. Вече си имаше и почитатели, които идваха редовно да гледат. Понякога имаше някой не добре ориентиран купувач, който на висок глас се оплакваше "Абе тоя кибрит е мокър. За нищо не става, не мога да си запаля цигарата!". Зрителите презрително го прогонваха по-далеч: "Абе идиот такъв, отиди и си купи запалка."
   Малката кибритопродавачка пресмяташе на ум още колко пари ще й трябват за да прекара лятото в Гърция. Обмисляше и дали да не се пробва в печатната реклама. Един красив постер с разголената й плът и с надпис "Кибрит за кибритлии" или нещо такова. Само трябва стила да запази. Може би трябваше да го обсъди с Дядо Коледа. Той беше малко зает сега с обмислянето на имиджа си за следващите новогодишни празници. Беше споделил, че може да се прекръсти на Дядо Азис. Но със сигурност щеше да измисли някой хубав слоган за новия постер на кибритопродавачката.    А тя всяка вечер, преди да си легне в топлото легло, с благодарност си повтаряше като мантра последните думи на Дядо Коледа: "Сексът може да продава всичко".