Преди да открият дървото на знанието Адам и Ева доста скучаеха в райската градина. Отне им известно време да разберат как работи. И за какво могат да го използват. След като откриха, че в дървото на знанието могат да намират интересна информация по вълнуващи ги въпроси, животът им стана по-интересен.
Един ден Адам подскочи и развънувано сподели своите открития свързани със някакъв "симулатор" го нарече той. Е те такова нещо дето като му дадеш няколко божии закона, той показва как ще се развива Адамовата семка на земята.
Ева се намръщи. Защо все Адамовата семка да е в центъра на събитията си помисли тя, но изслуша Адам внимателно.
Значи, Адам бродейки из клоните на дървото на знанието беше попаднал на симулатор за моделиране на популацията. Това май беше някакъв засекретен божи проект, с който Бащичката им пробваше дали определени животинки, при определени условия ще оцелеят. Разбира се той налагаше първо правилата, а те бяха:
1. Броят на мъжките индивиди в една популация никога не можеше да бъде повече от божественото число, което той задаваше. Обикновено божественото число беше около 1000, щото иначе май нещо дървото ...
2. Заради тази особеност на това божествено число, когато някой дзвер се размножи до толкова, че да надвиши това число, Божето му пускаше я чума, я някоe божествено изригване на съседния вулкан.
3. И разбира се Бащичката определяше на кой по колко деца да му се раждат. При това някои ги наказваше с малко дечица, други ги награждаваше с повечко. Адам не можа да разбере как Бог взимаше решение на кого да дава повечко деца, затова просто си избра един дзвер от тези дето се предоставяха и започна да си играе.
След известно време игра със симулатора най-накрая му просветна. Все пак беше почерпил доста знания откакто откриха дървото на знанията. Значи оказва се, че най-важното за да оцелееш в тази игра, е да раждаш колкото се може повече деца. Тогава със сигурност семката ти ще оцелее и твоя род ще продължава да се множи с векове напред, независимо от чумите, вулканите, глобалното затопляне или отровите във въздуха. Поне така показваше симулатора.
Това се опитваше да обясни на Ева от половин час.
- Това е миличка! Ако ти родиш поне 5 деца и после всяко от тях има по 5 деца и така нататък, разбираш ли, че моето семе ще живее на земята хиляди години напред! - Адам подскачаше около Ева радостен от великия извод, който беше направил.
Ева сбърчи вежди.
- Скъпи, аз няма да раждам.
Адам за минута не повярва на ушите си. Докато той смилаше информацията Ева продължи.
- Наскоро попаднах на едно изследване в дървото на знанията, според което всяка 7-ма жена има страх от раждане. Мисля, че аз съм една от тези жени.
- Но миличка, за какви жени ми говориш, та ти си единствена за сега. И как така няма да раждаш? А моето семе, моите гени?
- Ами то затова ме е хванало, защото съм единствена. Аз мисля да чакам да се намери лек за моите страхове. Надявам се, че скоро и лекарство ще се появи...
Адам обиден се скри сред клоните на съседния храст.
А дядо Боже се подхилкваше и продължаваше да пуска статии в дървото на знанието.
Известно време Адам се опитваше да прикотка Ева, но тя хващаше ледена коричка всеки път, когато усетеше дори лек намек за правене на деца. Адам вече почна да си мисли, че по някаква причина е попаднал под ударите на трето правило и явно е ощетената страна. Най-накрая не издържа и се успокои с най-близката коза. После вече му хрумна, че може да си поиграе с гените (и това го беше научил от дървото на знанието наскоро) и вкара в симулатора необходимите данни за да проследи дали козе-адамовата популация ще е по-успешна. Само дето с разгара на играта листенцата на дървото на знанието започнаха да вехнат и изведнъж цялото дърво изсъхна.
Дядо Господ видя как почти завършеното му изследване на тема "Научни методи за предпазване от бременност" изчезна в небитието. Той изтича до дървото на знанието и когато разба какво се е опитал да направи Адам, побесня.
Изхвърли Адам и Ева от рая. И козата също. Ева известно време тъгуваше и се чудеше какво общо има с цялата история, но после се успокои. Наложи се да народи куп деца за да и помагат в работата.
И така Адамовци и Еви се множаха на Земята, независимо от болестите, природните бедствия и войните. Дядо Боже им ги пускаше доста, защото поправката на дървото на знанието продължи прекалено дълго и на него му беше скучно.
Той определено се зарадва, когато хората си направиха собствено дърво на знанието. Първото, което направи дядо Господ беше веднага да възстанови по памет изследването си за контрацептивите и да го пусне за четене в дървото на знанието. После продърлжи да пише.
------------------------
Един самотен Адам (много, ама много далечен наследник на първия Адам) наскоро се беше натъкнал на изследване, в което се говореше за това как всяка 7-ма Ева се страхува да ражда. От тогава той беше доста неспокоен. Нещо в генетичната му памет го гризеше и той не можеше да разбере какво. По радиото звучеше някаква маршова песен в която се повтаряше само "Имаш най-сладкия задник на света". Адам погледна през прозореца и фиксира едно стадо кози. Някак му стана по-леко. Все щеше да оцелее някак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар