Равновесие

   - Погледни какви чудни лъскави камъчета! - възкликна тя и се наведе да вземе едно.
   Той я погледна замислено и каза:
   - Недей. Няма смисъл. Като изсъхнат стават съвсем обикновени.
   Тя отметна кичур коса от лицето си и се усмихна.
   - Нищо! Винаги мога да го намокря.
   - Няма да е същото - намръщи се той и продължи да върви бавно по пустия плаж.
   Тя се замисли, погледна малката купчина камъчета, която лъсваше когато морето се оттегли, после погледна изсъхващото камъче в ръката си, наведе се и внимателно го постави при другите. След миг вълна ги заля, разпиля ги и се оттегли, като ги остави да блестят мокри.
   Тя, доволна от резултата се спусна да догони приятеля си.