сряда, 10 септември 2008 г.

Албена е зелена!

Беше минала една седмица, откакто изпратихме дъщерята на детски лагер в Албена. Дойде време да отидем и да погледнем как изглежда лагера. Взех си отпуска за петъка и след половин ден натъкмяване на багажа, успешно се измъкнахме от София с мъжа ми.

Последно бяхме на българското черноморие през 2005 година, в Созопол. Още тогава се налагаше сутрин да мигрираме до плажа на къмпинг "Смокините" и да се връщаме след обед в Созопол. И двата плажа на Созопол бяха пълни до спукване на шевовете, което си е постижение, като се има предвид дългата пясъчна ивица на плажа на новия град. Централния няма да го коментирам. От тогава се отказахме да ходим в нашите родни морски курорти. Особено след като прекарахме един ден в Аквапарка на Слънчев бряг. Всичкия тоя бетон и в София си го гледам. Да, вярно е, че там е малко по-шарено.

И така потеглихме към Албена със смътни подозрения за качеството на пътя и качеството на курорта. Резервацията ни беше в хотел "Добруджа". Онзи високия с форма на огъната пирамида с три страни. Резервацията беше успешно направена по електронна поща плюс превод на капаро.

Решихме да проверим състоянието на магистрала Тракия. Тъй като сигурно скоро нямаше да ни се случи да пътуваме пак към родното море.

Резултатът: 4 часа от София до Бургас. Средна скорост на магистралата 130 -140 км/ч. Отрязъкът без магистрала имахме късмет да го минем бързо, тъй като не попаднахме на задръствания.
Неприятни наблюдения: Магистралата около Пловдив е в плачевно състояние. Такива вълни са се образували покрай безбройните кръпки, че пътуването прилича повече на онея влакчета на ужасите, в които гравитацията си играе с теб.

След това започна гадното. Бургас - Варна е път отврат. Съпроводен с гледки от филм за апокалипсиса. Около Слънчев Бряг където и да погледнеш покрай пътя зеят празни строежи, като изоставени след атомно нападение. Изглеждат довършени и съвършено безжизнени. И разбира се гледките на нерадостната българска оранжево-бежова архитектура от последните 10 години се редят една до друга по целия път Бургас - Варна, пък и след това.

Във Варна се загубихме. Наивно последвахме една самотна табела, на която пишеше "Балчик" и която ни изхвърли по средата на циганско гето. Имахме карта, но какво от това. Ориентирахме се по слънцето за приблизителната посока, по която трябва да поемем и скоро се оказахме на някаква централна улица. Като намерихме табела с името на улицата, вече нещата се проясниха и след няколко врътки успяхме да излезем от града в правилната посока.


Ако някой случайно минава за първи път по пътя от Варна към Балчик, да не се стряска. Варна няма край... По-точно застроеното свършва малко преди Албена.

Пристигнахме в комплекса Албена когато вече се свечеряваше.
Настаняването мина успешно, с изключение на факта, че по време на преговорите за резервация, настоявах да ни запазят стая на по-висок етаж и въпреки това получихме стая на 3-тия етаж. Както отбеляза мъжа ми, все пак добре е, че са разбрали, че не искаме да сме на първия етаж.

Хотел Добруджа е голяма сграда в сравнение с всичко наоколо.
Стаите, поне тази в която бяхме пазят усета за обзавеждане стил 70-80-те години на миналия век. Леко освежени с нова боя и позакърпени. Добре почистени, но все пак леко захабени. Изненадваща липса на сушилка за кърпи и бански на балкона.

Предлагат прекрасна закуска под формата на много богата шведска маса, която от 8 до 10 часа се поддържа винаги заредена.
Толкова за хотела.

Комплексът определено ни изненада със зеленината си. И липсата на нови строежи. Така дорбе запазеният комплекс представлява едно много приятно сливане на сенчести дървета и стилна архитектура. Да напомня само, че архитектурния дизайн е френско дело и след толкова години продължава да впечатлява, особено след като човек се е нагледал на безрадостните напъни на българските архитекти.

Курортът беше пълен с руснаци и румънци. Руснаците се предвижваха на големи тумби, събрани според тур операторската агенция, която ги е довела. Румънците се групираха на принципа "Татко, мама, баба, дядо и аз в една кола". Глъч и веселба до късна нощ. Поради факта, че повечето туристи бяха пристигнали на All inclusive, заведенията за хранене не бяха на ниво.
Препоръчително е да се посети ресторант "Панорама" на последния етаж на хотел "Добруджа". От прозорците му се открива потресаваща гледка към морето и целия комплекс. Пък и готвачът и сервитьорите се стараят.
Наложи ни се да смятаме цените на яденето в евро, за да не се стряскаме много. Например: Вечеря за двама с умерено количество алкохол излезе около 35 евро. Звучи по-добре, от колкото ако си го кажеш в левове. Но такива са горе долу цените в Гърция, така че "Здравей, Европа!".

Разгледахме детския лагер. Приятно място. Аз и до сега не мога да обясня читаво, как дъщеря ми попадна там. Цялото име на лагера е "Детски оздравителен лагер "Бригантина"". Въпреки, че детето пипна някаква настинка още първата седмица. Но това е друга тема. Покрай здравните проблеми, времето прекарано там изглеждаше да е било весело. Лагерът има басейн, джакузи и водна пързалка. Също така разполага със заградено място на плажа, тамън до спасителя. Ние разбира се подмолно се възползвахме. За малко да ни хванат, когато един плажен "изнудвач" претича покрай нас и като видя, че не сме деца, се опита да ни ощави с плажна такса или каквото се нарича там. Аз обаче събрах целия си респектиращ вид (по бански) и заявих, че сме от лагера и децата ни са отишли да обядват. Повече не са ни закачали.

Комплексът предлага и доста платени забавления. Имам пред вид от тези, дето хвърляш топки по тенекиени кутии или вадиш гумени патета от езерце. Зърнах и ледена пързалка. С ентусиасти, каращи кънки на лед.
Едно от най-екстремните вечерни развлечения се оказа каране на вело-рикша. За първи път видях такива за 4-ма човека. Според мен това едно опасно занимание, както за каращите, така и за пешеходците. За паркиралите коли си е направо заплаха.

По обратния път от Албена към София, се загубихме пак, при това два пъти.
Първия път прелетяхме покрай една табела на която пишеше, че ако искаме да стигнем до Аладжа манастир, трябва да се заобиколи, щото има свлачище. Тъй като ние искахме да стигнем до Варна, игнорирахме табелата и връхлетяхме точно върху свлачището. От там през някакви дебри на Златните пясъци успяхме да се измъкнем и да нацелим пак пътя. Туристическа забележка: "Златните пясъци" приличат на Драгалевци. Много нови къщи, никакви пътища, подозирам, че канализацията е на същото дередже.

След това не успяхме да намерим изхода от Варна към София. Който е минавал по пътя, ще се сети защо. Не искам да обиждам варненци. Обаче, можеше за толкоз години едно околовръстно да построят в този град, а не да бутат целия транзитен трафик през центъра на града или през кварталите. След като се върнах в София, си поговорих с приятели от Варна по въпроса. Те ме увериха, че околовръстно шосе имало, но цитирам "трудно е да го откриеш".
Връщахме се през Велико Търново.

Нашето заключение: До Варна леко пътуване няма. А пък Албена е зелена!


Няма коментари: