Разхождам се съвсем целеустремено из интернет. Търся информация за рейтинги на Софийските училища. Чувала съм от една позната, че министерството на образованието прави такива рейтинги всяка година. С надежда проучвам сайтовете, дали не е изтекло нещо "случайно" така да се каже в помощ на родител обхванат от училищна истерия.
Честно казано, аз преживях няколко такива истерии в различни периоди от 1-ви до 4-ти клас. Всяка година лятото изпадам в дълбоки съмнения, дали кварталното училище продължава да е подходящо за възпитавания от мен "гений". След един освежителен разговор със съпруга, който ми припомня, че не всички са завършили елитни софийски гимназии, пък глей кви хора са излезнали, аз поукротявам малко напъна за образование-мечта и единственото, което ми остава е все пак да сверя какво мисли самото министерство за кварталното ни училище. И не само за него.
Обаче.... Попадам на сайт с обнадеждаващото название "Pomagalo.com" http://www.pomagalo.com/
Там има класации, много класации. Има класации на училища, има класации на преподаватели от цялата страна. Разбира се не са официалните, които търся. Но решавам, че ще ми свършат работа. Намирам кварталното училище и отварям станицата с подробности. Забелязвам класацията на учителите в училището и решавам, че коментарите би трябвало да ми кажат нещо смислено, например, защо точно този учител е получил такова благоразположение.
След като прочетох няколко коментара от ученици на училището, се почуствах в паралелна вселена. За да разсея това мое усещане започнах да се ровя упорито в коментарите по класациите за другите училища. Но не би....
Ето какво прочетох за различни учители в различни училища в София:
(Правописът е абсолютно оригинален)
---------------------------
"страхотен 4овек наи бе4ена госпожа нямам просто думи за нея супер госпожа тя е номер 1 и се радвам се 4е ми е гласна.. "
* Като малка доста съм играла на асоциации (една такава игра за познаване на думи), та това беше лесно за разкодиране.
---------------------------
"той ни бе6е 1 седмица и никак не бе6е зле.само 4е сега сме с близна4ката:(((((((((((((((((((( "
* Това особено ме затрудни. Малко тея "бебе"-та ми дойдоха доста неадекватни, докато не превключих, че едното "б" всъщност е числото "6". Ей тея шрифтове, все ще се обърка нещо... То модата понякога се бъзика с хората, обаче това си е просто неразбираемо.
----------------------------
"много добра у4ителка преподажа много добре,ако при нея не нау4и6 ни6то зна4и никои не мойе да те нау4и!имам 4еста да ми е класна много я оби4ам жапреки 4е ме остви на поправка парвата година!;) "
* Мда! И втората година е трябвало да те остави на поправка...
----------------------------
"Е не друг такъв ъ4ител(вав мъжки род) няма !!! Много е готин!!! Супер сте госпожо аа господине!!! =)))"
* Тука става дума за мъж. Е, има проявено чуство за хумор ... То и моето сигурно на тая възрасат е било подобно ...
----------------------------
"Мариика Христожа е една много добра жена.Тиа помага на хората при такижа ситуации при които не мойе да се напражи необходимото.Това мисля ас за неиа."
* Ето това е благодатна почва за литературен анализ. Забелязвате ли как лирическия герой упорито се бори с буквите "я", "в", "ж" и "з". Но те не се предават лесно и успяват да застанат на правилните си места в някои думи. Единствено "й" губи битката.
Децата и младежите са като лакмусова хартия за лоши навици. И това не е толкова трагично, ако има някой, който все пак да обучава и да ги насочва в правилна посока. Обаче, ако няма кой да посочва грешките им овреме, утре ще четем вестници с аналогични заглавия на шльокавица.
Защото преди да започнеш да кълчиш писмения език, трябва да се научиш да пишеш правилно. Защото има опасност да не те разбере никой.
Естеството на езика ни е такова, че даже някои правила да се менят с времето, едно правило винаги остава в сила и се съмнявам някога да се промени.
А то е: каквото пишеш, това и четеш.
Не падам от небето и знам, че младежите създават свой собствен език докато търсят своята идентичност. Също така много добре си спомням времето, когато компютрите не "говореха" български и ни се налагаше да усвояваме неписаните правила за исползване на 26 букви вместо нашите 30. Даже смятам, че вкарването на знака "4" като заместник на звука "ч" си беше доста оригинално. Но това важи само,ако наистина разполагаш само с 26 знака на латиница.
За какъв *** ти е да пишеш на чиста кирилица, където всичките 30 букви са си на място, и да използваш само 26 от тях плюс няколко цифри?
А защо това е вредно? Защото когато продължително пишеш една дума неправилно, ти я научаваш неправилно. И когато същите тези младежи излезнат извън училище и напишат в автобиографията си "Ас сам зажар6ил анлииска гимна3иа", надали ще си намерят работа. И не защото не знаят английски. Просто хората няма да разберат какво е написал на български.
Няма коментари:
Публикуване на коментар