понеделник, 4 август 2008 г.

Страховете на хората

Бистра се ококори в леглото. Беше дълбока нощ и тя за минута се учуди какво я накара да отвори очи. В спалнята проникваше лунна светлина. Тази нощ луната беше огромна и близка. Бистра помисли, че е заради нея. Луната много често й пречеше да спи.

Тогава ги забеляза. Три бледи, димни лица висяха във въздуха над леглото й. Приличаха на карнавални маски, с дупки вместо очи и уста. Бистра стреснато замахна с ръка срещу тях, опитвайки се да ги разгони като мухи. Те се разпаднаха на пластове като дим от цигара и след малко пак се събраха в образи малко по-далеч от ръката й.

Бистра прочисти гърлото си с надежда, че звука ще я разбуди докрай и образите ще изчезнат заедно със съня. Но това не стана. Гледаха се още малко, когато едно от лицата прошепна:

- Извинявай, че те събудихме. Чудехме се дали ще искаш да ни попееш?

- Защо? - попита Бистра, учудвайки се повече на своето хладнокръвие, отколкото на факта, че разговаря с прозрачни лица посред нощ.

По димните лица пробягна лека вълна, като по водна повърхност.

- Ами не можем да заспим - прошепна второто лице - Ние сме твоите страхове.

- Ако не ни приспиш, няма да може и ти да спиш - третото лице се изкриви в нещо подобно на приятелска усмивка.

Бистра се уплаши, че е за лудницата. В същия момент се чу едно "Пук" като от статично електричество и до трите физиономии изплува още една.

- Ауууу! Що ме събудихте? - четвъртото лице се полюшваше малко встрани от другите три и се мусеше.

- Кои сте вие?

- Нали ти казахме. Ние сме твоите страхове. Аз съм Страхът ти от тъмното, това е Страхът ти от шефа, а този третия е Страхът от летене със самолет.

Че я беше страх от тъмно си беше истина. Това, че се страхува от шефа - това си беше откритие. Бистра помисли малко и беше принудена да се съгласи. Предишния ден беше имала изнервящ спор със шефа и сега наистина малко я беше страх да не се раздели с работата си. Повече я беше яд, че има такъв твърдоглав шеф. А на следващия ден се налагаше да лети с него до Америка. Мразеше самолетите. И определено я беше страх от летенето с тях.

- А този, дето се появи преди малко? - Бистра посочи лицето с киселата физиономия.

- Този е нов, не го познаваме - отговори едното лице от тройката и се вторачи в пришълеца.

- А бе вие сте идиоти! Не я ли усетихте, че токущо се уплаши да не полудее.

- Идиот си ти - не му остана длъжен Страхът от шефа. - Пък си и невъзпитан! Трябваше да се представиш, след като се появяваш така без предупреждение.

- Айде бе... Не стига, че ме събуждате по никое време, и сега аз съм невъзпитания! - започна да се пеняви Страхът от полудяване.

Бистра нагласи възглавницата си по-високо и се облегна на нея.

- Добре. Може ли малко по-тихо? Докато помисля - каза тя.

Четирите лица спряха спора на секундата, приближиха се малко по-близо до главата й и затихнаха във въздуха. Страхът от полудяване сменяше контраста си, явно му се спеше най-много.

Бистра ги огледа внимателно. Страхът от шефа беше най-мъничкия по размер. "Логично" помисли тя, "все пак аз съм професионалист, все ще си намеря друга работа". Обаче Страхът от самолета си беше голям. За сега май той се оформяше като тартор на групата. Страхът от тъмното имаше черти на мишок. А този лудия - ами ... имаше вид на луд.

- Та какво трябва да направя за да ме оставите да поспя? - запита тя.

- Например може да ни попееш или да ни почетеш... Ако ни приспиш, няма да притесняваме съня ти.

Бистра се огледа и хвана книгата от нощното шкафче. Отвори я и започна да чете на глас. В началото страховете си бърбориха и се намесваха с глупави коментари по прочетеното, но тя не им обръщаше внимание и те постепено затихнаха. След половин час тя се откъсна от историята в книгата и погледна какво става с лицата. Групата от тримата беше избледняла и малко преди да изчезне във въздуха, тя забеляза Страхът от шефа да примлясква в съня си. Страхът от полудяване все още се полюшваше до нея и упорито я гледаше.

- Ти кво си се изцъклил? - попита го малко грубо и разочаровано.

- Ами какво да направя, като продължаваш да си мислиш, че си луда ... - под лицето изплуваха повдигнати рамене.

Бистра се ядоса, стана от леглото и клатушкайки се, се запъти към кухнята. Светна лампата, наля си сок. Около нея нямаше никой. Изпи сока и се успокои. Няма никой вече, тя е напълно здрава, сигурно е яла нещо неподходящо. Пък и всеки си е луд по малко. Няма нищо страшно. Върна се в спалнята. Беше празно. Бистра легна и заспа.

Будилникът иззвъня. Бистра го тупна с ръка и отвори очи. Усети подухване и се завъртя да погледне прозореца.

- Днес ще летиииииим! - едно развълнувано лице се полюшваше до възглавницата й.

- По дяволите, пак ли си тук!

Бистра тичешком се опита да се скрие в банята. Пусна пердето на душа.

- Да не си посмял да припариш до мен докато се къпя - изсъска тя на Страха от летене.

Той се залепи върху огледалото над мивката и придоби формата на ухилено човече, нарисувано върху изпотеното стъкло.

Бистра тичаше през залата на аерогарата. Страхът от летене се носеше със закъснение след нея, като балон на въженце. На пропуска се засече със шефа си. Веднага до нея увисна още едно лице. "Леле! Дано не се виждат" помисли си тя, но като забеляза трето бледо личице да изплува във въздуха, пое дълбоко въздух и заби съсредоточено поглед в разписанието на самолетите. Третото лице избледня и изчезна.

- Готова ли си за пътуването? - шефът й винаги говореше с много официална физиономия. - Нали знаеш, че този клиент е много важен за фирмата. Трябва да се представим добре. Даже не добре, а отлично!

- Да знам.

- Надявам се да нямаме противоречия докато сме там. Не е добре да спорим пред клиентите - Шефът я погледна с присвити очи.

- Ще се постарая всичко да е както трябва - изломоти Бистра, докато наблюдаваше как Страхът от шефа се раздуваше над главата й.

Шефът кимна и тръгна към самолета.

- Ципът му е отворен - прошепна в ухото й Страхът от шефа.
Бистра се вкамени.

- Кажи му, че ципът му е отворен - продължаваше да настоява Страхът от шефа.

Бистра последва шефа си към самолета. Обаче една стюардеса я изпревари. Бистра видя как стюардесата шепне нещо на ухото на шефа и гледайки го в очите му се усмихва. Шефът почервеня и се хвана за ципа. Над главата му разцъфна лице, което се плезеше.

Бистра закова на място.

- Виждаш ли го? - прошепна тя, надявайки се, че само Страхът от шефа ще я чуе.

- Мдаааа - в гласа на Страха от шефа се прокрадна леко удоволстие. - Този съм го срещал често. Това е Страхът от излагане. Винаги се плези така. Чудя се как не му е увиснал езика още.

Бистра сконфузено се усмихна, но в този момент шефът се огледа дали някой го наблюдава как закопчава ципа на панталона си и тя бързо се завъртя на токчета, правейки се, че оглежда багажа си за последно.

Когато се обърна и тръгна към терминала, забеляза, че Страхът от шефа се мържелееше до нея едвам едвам и се прозяваше.

На борда на самолета Бистра се настани на седалката и започна да се оглежда. Страхът от летене се изхили.

- Леле колко познати. Ще си спретнем купон!

Бистра забеляза около десетина призрачни лица, които висяха над главите на някои хора в салона и много приличаха на лицето витаещо до нея.

- Аууу супер! - продължаваше да бръщолеви нейния Страх от летене. - Глей, другите вече пият шампанско. Искам и аз!

Бистра продължаваше да оглежда салона, докато чакаше стюардесата с питието да стигне до нея. Започна да се усмихва, като наблюдаваше как всички Страхове от летене, които се бяха оказали в салона, си подвикват и махат един на друг, все едно са на сбирка на дългогодишни приятели.

- Нещо смешно ли казах?

Бистра подскочи и погледна шефа си, който седеше до нея. Той я гледаше намусено. Над главата му отново се беше появило прозрачно лице. Този път изглеждаше направо нещастно и смачкано.

- О-о-о-о! Гепи пич! Отдавна не съм те виждал - нейният Страх от летене беше забелязал новопоявилото се лице над шефа.

След като се поздравиха той прошепна свойски на ухото й:

- Това е Страхът да не те помислят за глупак. Много му е дълго името, заплита му се езика докато го каже, затова изглежда толкова нещастен и стеснителен.

Бистра преглътна усмивката си, придоби сериозна физиономия и каза:

- О! Напротив! Смятам, че идеята Ви е чудесна. Нека да я обсъдим като пристигнем. Сигурна съм, че до тогава ще сте я изчистил от несъвършенства.

Шефът се усмихна накриво, но тъй като не се сети какво да отговори, млъкна и отвори някаква брошура.

Бистра с удоволствие наблюдаваше, как Страхът му да не го помислят за глупак ту се надуваше, ту спадаше. Явно шефът беше зает с тежка мисловна дейност.

Бистра се сдоби с чаша шампанско и 15 минути след като бяха излетяли, заспа с удоволствие. Беше оставила нейния Страх от летене да пиянства с останалите си приятелчета.



Няма коментари: