събота, 26 юли 2008 г.

Малка спретната купчинка

Днес денят започна обнадеждаващо. Станах свидетел на едно изключително свещенодействие - миенето на улицата пред блока.
Като малка винаги съм мразила пролетното почистване, когато майка ми преобръщаше къщата нагоре с краката, а ние с татко гледахме да се скрием в някой ъгъл.
Та почистването на Софийските улици винаги ми е напомняло на това пролетно почистване. Без значение през кой сезон се извършва. Напоследък впечатлението се усилва и от извънредните мерки, които се предприемат, само и само жителите на София да се уверят, че наистина има някаква дейност. Така че ако някой случайно пропусне да види, ще го прочете по вестниците.
В моя квартал обаче някак мина без фанфари.
Сутринта преди да излезна за работа погледнах през прозореца да сверя атмосферните условия и изненадано установих, че една лелка с дебел маркуч в ръце се опитва да измие паркираната ми кола. Докато се чудех дали това е лошо или е хубаво, осъзнах, че всъщност лелката мие улицата. Пред нея бръмчеше водоноската, а един слабичък мургав мъж извършваше някакви ритуални движения с една лопата. Цялата процесия се предвижваше по улицата, с достойнство на погребално шествие.
Честно казано се зарадвах. Нашата улица не беше виждала целенасочена баня, мисля от около 3 години. Имам подозрение, че улицата си има механизъм за самопочистване. Не ми изглеждаше много мръсна преди това. Пък и то след тея дъждове, ако е останало нещо, значи то може да бъде премахнато само със шпакла...
Но така или иначе наистина се зарадвах на гледката. Беше много приятно да наблюдавам как мургавелко събира покрай тротоара кал с лопатата и приготвя от нея хармонични купчинки. Подредени на равни разстояния и с лека вариация на цвета и консистенцията, купчините кал изглеждаха като произведение на изкуството - същински Уорхол.
Гледах омагьосана, докато процесията излезе от полезрението ми.
Тръгнах за работа изоставяйки купчинките самотни на улицата.
-----------------------------
Никога не ги прибират. Не разбирам, за какъв дявол трябва да си играеш да събираш калта на купчини по тротоара. През деня валя три пъти. Когато се прибрах вечерта, великите кални творения се бяха разтекли и размазали, заемайки предишното си природно положение по улицата.



Няма коментари: