Принцът на бял кон

Той мечтаеше за момиче, което да закриля.

Не беше красив. Малко фъфлеше, а когато пийне трудно му се разбираше какво говори.
Беше много умен. Учеше физика и тази наука му се отдаваше. Само дето не беше популярна сред женското съсловие.

Не беше богат, през цялото време му се налагаше да пести. Ама каква супа от костенурки приготвяше, да си оближеш пръстите. Те костенурките щъкаха из съседната поляна до блока в Студентски град.

Образът му никак не се котираше сред момичетата, затова всички приятели се учудиха, когато той се появи в компанията на момиче на едно от поредните напивания на физиците. Представи я като неговата приятелка. После по клюкарския канал се разбра, че и тя учи физика в по-долен курс. Женската част на компанията я разглеждаше в началото с интерес. После мина обсъждане на тема: Грозновата е, ама поне си отиват. След като мъжете не проявиха интерес към темата, жените подхванаха други, по-възвишени размисли.

Явно наистина си паснаха идеално. Той искаше да се грижи за някого, тя имаше нужда някой да се грижи за нея.

Той й помагаше да се подготви за изпитите, пишеше курсовите й работи.
Тя пък неотлъчно го следваше навсякъде, като негова сянка. На планина, на море, в студ и пек. Приятелите я смятаха за малко отвеяна, но явно той си я харесваше. Беше трогателно да го наблюдаваш как се грижи за нея, как я насочва какво да прави. На нея почти не й се налагаше да мисли. Всички решения ги взимаше той, а тя се носеше по течението като надуваем дюшек.
Избута я до дипломна работа и всячески се вълнуваше, докато вървеше защитата. И двамата завършиха.

И се ожениха. Малко изненадващо. Сватбата беше скромна, в духа на спестовността, която той много ценеше.

Заживяха скромно. Той пишеше докторат, а тя се кротна в един кабинет в БАН. Независимо от малките заплати, успяваха даже и да спестят по нещо. Спестовност му е майката! - това беше неговия девиз.

С помощта на роднините, успяха да купят и апартамент. Само дето не успяха да го обзаведат до край. Пък и като имат легло, пералня, печка, хладилник, това май е най-необходимото. Няма нужда от разточителство. Има къде да се седне и легне.

Дойде първото дете, а с него дойде и тъй желаната покана за работа в германски научен институт.
Приятелите се зарадваха. И на детето и на потръгването в професионален план.
Заминаха и започнаха новия си живот в чуждата държава.

Идваха си веднъж годишно да видят роднини и приятели. Скоро се появи и второто дете.
Той работеше, тя седеше в къщи и гледаше децата. Изпращаха по няколко снимки на най-близките си познати. Тъй като той продължаваше да държи много на спестовността, продължаваха да живеят скромно, без излишни разходи. Затова телефонните обажданията не бяха чести.

Сами не разбраха как започна всичко. Може би постепено. Той се връщаше уморен от работа, а тя го чакаше с децата на ръце, неспособна да реши какво да купи за вечеря. Друг път тя след дълги терзания купуваше нещо от магазина и се прибираше зарадвана от самостоятелните си действия. Очакваше го с трепет да я похвали. Той се връщаше в къщи уморен както винаги, и вдигаше скандал защо е купила толкова скъпа стока. Това я объркваше още повече. Тя започна да се страхува да взима решения сама. Той никога не беше доволен от това как тя правеше нещата. Правеше й забележки как пере, как готви, как облича децата, и как се грижи за тях. Тя постепено угасна. Страхуваше се да направи каквото и да било без негово одобрение.
Той пък усети, че се срамува от нея. Тя го излагаше пред приятелите. Хокаше я постоянно и се надяваше, че тя все някога ще се научи да прави нещата както той иска. Срамуваше се да отиде с нея на гости или на вечеря с колегите. Пък и тя не му помагаше много. Замръзнала от страх да не сбърка нещо, тя гледаше да си мълчи в компанията на приятелите им и се превръщаше в призрак само и само да не я забелязват.

*****
В началото той я наричаше Принцеса. Защото той беше Принцът, който ще се грижи и ще я защитава през целият им съвместен живот. Просто не си прецени силите. Работата го смачкваше и постепено той започна да си мечтае за малко помощ или поне малко почивка. Тогава започна да я нарича "принцесата". Принцесата, която е свикнала да получава всичко на готово, която не може да му бъде опора в нужда, защото е прекалено разглезена.

*****
Тя усещаше как се задушава. Той беше нейният Принц. Той трябваше да се грижи за нея, а не да я обижда и наранява.

*****
Тя плачеше свита на бъбрек върху диванчето. Той се нагълта с хапчета за сърце. Децата ревяха в дует, изразявайки неразбирането си.

И двамата не знаеха как да продължат нататък.