Излизам на балкона да погледам стихията навън.
От север се носят тъмносиви облаци в посока юг. Притъмнява. От юг е още светло и един бял плътен облак бавно се движи на север.
Става ми интересно и оставам на балкона да наблюдавам. Знамето закачено на съседната сграда престава да се вее. На моята височина няма вятър. Обаче облаците продължават да се носят стремително един към друг. Мислено отбелязвам, че линията на сблъсъка би трябвало да е някъде над моя балкон. И продължавам да наблюдавам. "Казват, че така се раждат светкавиците" си мисля и се прибирам малко по-навътре под козирката. Предвкусвам светлинно шоу.
Ето ги тъмно сивите се опитват да навлезнат и да избутат белия облак в обратна посока. Завихрят се, в един момент се разпадат на парцали, движещи се в различни посоки... И се разминават. За мое голямо съжаление. Белият минава над сивите и продължава пътя си необезпокояван. Сивите постепено захапват цялото небе над балкона ми. Не се получи светкавицата. Оказаха се в ралични плоскости.
Знамето започва да се вее отново. Все някъде ще се срещнат и тогава ... ще стане светкавицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар