сряда, 23 юли 2008 г.

Митология на русалките от Северните води

Драги студенти, днес ще изучаваме митология на Северните води.

Тази митология е разпространена в Северното морско царство, като се предполага, че първоизточници на образите са митовете на Средиземноморската република. Митологията е пълна със същества населяващи сухоземните райони. Всичките образи са характерни с тяхната способност за движение по сушата. Обикновено приличат много на обитателите на морския свят, но задължително вместо перки са надарени със специални израстъци, които им позволяват да се движват по суша или въздух.
Изследователите смятат, че митологията е създадена за да помогне на жителите на Северните води да обяснят непознатите явления идващи от сушата и имащи страховити последствия върху водния живот. Също така стремлението за опознаване на сухоземните райони има своя дял във формирането на митологичните образи. Някои изследователи от русалките, достигнали територии отвъд пясъчните дюни, се завръщат с разкази за интересни същества, които в последствие се присъединяват към митологичните образи. Така в продължение на хилядолетия се формира пантеон от митологични същества.

Можем да споменем някои богове в митологията на Северните води.

Принц и Принцеса - върховната двойката богове управляваща всички останали митологични твари. В повечето митове Принцът и Принцесата се събират след премеждия пречещи на любовта им, много често с помощта на морските жители. Има предания обаче, които споменават за любов между Принца и представителка на морския народ. Сказанията наблягат на нещастията, които преследват русалката, заради нежеланието на Принца да приеме бита и обичаите на морските хора.

Кон - богът на прекрасните сухоземни растения. Известен е с бързината си на движение по суша. Затова върховния бог Принц го използва за по-бързо пътуване.

Моряк - зъл и пакостлив бог, обитаващ пространството над водата. Тъй като самият той не плува добре, използва специална колесница, с която се задържа на повърхността на водата за дълго време. Така обикаля моретата и при среща с русалки се опитва да ги примами на колесницата си и да ги убие. Това е най-пакстливия бог в митологията. Много от природните бедствия, връхлитащи морските хора се обясняват с намесата на моряка и неговата колесница. Например смъртоносните черни петна, които се появяват във водата. Също така има сказания, в които Моряк убива огромно количество представители на племената Китове или Тюлени, за да подобри своите сексуални възможности.

Птица - богът на вятъра. Живее предимно във въздуха и приема различни форми. В някои от формите си има умение да се гмурка. В други форми има такива големи размери, че може да пренесе Принца или Принцесата по въздух. Има митове, в които Птица с огромни размери пада в морето и потъва надълбоко, разрушавайки по пътя си поселения на русалки.

Това бяха по-главните божества представени в митологията. В пантеона влизат много полубогове, които обикновено са впрегнати да слугуват на някой от върховните божества или пък се намират във вражда с него.

Специфичното в митологията на Северните води е, че тя продължава да се развива и попълва и в наши дни. Пример за наскоро възникнали митове са сказанието за китоподобни същества, които се появяват в дълбоки води. Представителите от племето Китове са се опитвали да влезнат в контакт с тези същества, но те не реагирали на нито един от подадените сигнали. Ако се чуствали заплашени, просто изплували на повърхността на водата. Не е забелязано да правят някакви пакости, въпреки че се разпространяват легенди за потънали скелети на тези същества. Шири се схващането, че тези същества са проявление на бога Птица, решил да покори последната стихия - водата.

Сигурен съм, че всеки от вас ще се сети за някоя градска легенда за митологични същества забелязани в наше време.

За домашно моля да разкажете някоя такава градска легенда. Писмено!

1 коментар:

Robi каза...

Язе шъ ви светна за един дзвер, дето обитава наш'те северозападнали язове и бари. Викаме му дълбоководен махарадагуг. Лично тоа дзвер не съм го видел през живото си, ма на укьо ми кръстника веднъж бил извадил един такъв от барата у наше село. Пустиняк некакъв бил и укьото си го пущил да си оди по живо, по здраво.