вторник, 13 октомври 2009 г.

Разкази с неочакван край

Сън 1:
Излизам на разходка около блока в квартала. Забелязвам на тревните площадки огромни кафяви кестени. С диаметър горе долу над човешки ръст. Изпопадали на различни места между блоковете. По един или по два три на групи. Минавам покрай един и го оглеждам. Кафявата му лъскава кора е сцепена (може би от падането) и отвътре се подава светлото месо на кестена. Погледнат под определен ъгъл прилича на раздрано сърце. Огромни кафяви раздрани сърца населяват тревата между блоковете. Дали ги е боляло?

Сън 2:
Вали цял ден. Аз съм на село и съм поканила много гости. Те обикалят из цялата къща и двора. И разбира се се мокрят от дъжда. Обстановката вътре в къщата е селска - битова. Много черги и дървени пайки, масички с бродирани покривчици. Аз решавам да се постопля около камината. Звъни телефонът. Апаратът е ретро стил, със шайба и заоблена слушалка кацнала върху метална подпорка. Вдигам слушалаката. Гласът отсреща е непознат и насечен.
- Ало, здравей.
- Ало? Кой се обажда? - питам аз.
- Не ме ли позна? Аз съм ..... (тука слушалката пука силно) Бенджи. Как може да си ме забравила - укорително.
Аз не мога да се сетя кой е това, обаче за да не си дам вид, решавам да послъжа:
- А! Здравей. От къде се обаждаш? - като си мисля, че това ще ми помогне да се сетя с кой говоря.
- Как така от къде се обаждам ... - пак укорително.
- Ами ... На село ли си?
- ... (пукане) не съм на село. От никъде не се обаждам.
Леденият му глас се забива заедно с пукането в мозъка ми и слушалката се покрива със скреж. Аз я хвърлям по далече от мен, защото разбирам, че ми се обаждат от света на мъртвите.
Само не мога да се сетя кой е Бенджи.

Сън 3:
Паркирам колата до магазина. Видяла съм познат на улицата. Слизам от колата без да я заключвам за да си поговоря с познатия. Докато си приказваме, двама криминални типа се качват в колата и отпрашват с нея.
Аз съм в шок и ужас. Не знам какво се прави в такива случаи. Хуквам към къщи и треперя. Не знам как ще реагира мъжа ми на тази новина.
Пред блока е оставена кола от същата марка, но с друг цвят и малко по-друг модел. Отварям я и ключа от старата кола пасва. Някак разбирам, че тази кола е върната на мястото на откраднатата... Но не е същата.

Сън 4:
Прибирам се след работа. Дъщеря ми е купила нов хамстер. Опитва се да го прибере в клетката. Новият е от породата мини хамстер. Толкова е мъничък, че успява да се провре между пръчките на клетката и бяга по цялата стая. Аз го гоня, хващам го и го оставям в клетката. Всичко се повтаря от начало.

Някъде в реалността аз се пъхам в леглото уморена, завивам се през глава и най-голямото ми желание е да заспя поне веднъж без да сънувам.


Няма коментари: