Прахосница

С есента идва и меланхолията. Поетите се хвърлят да описват златните цветове на умиращата природа. От устата им се сипе мед и любов.
А аз си мисля само за отминалите дни на годината, която отива към края си. Какво трябваше да направя тази година?
Вадя списъка, който си правя всяка нова година. Списъкът съдържа нещата, които съм пожелала да постигна през новата година.
Проверявам редовете един по един.
"ремонт на спалнята" - задрасквам.
"нова пералня със сушилня" - задрасквам.
"хладилник" - задрасквам.
"телевизор" - ? това не успях да го получа.
Преди мно години се зарекох да си поставям напълно реални и изпълними цели. За които да съм сигурна, че няма да наранят самочуствието ми, даже ако не успея да ги постигна.
Когато бях съвсем млада една година си пожелах целувката на един съученик. Ами получих я, но не и любовта му. Почуствах се прецакана. Много трябва да се внимава с целите, които си поставяш.
Затова от тогава по-полека. И да не си купя хладилник през годината, просто ще го прехвърля в списъка за другата година. И никой няма да страда.
Но списък трябва да има всяка нова година. Защото иначе ми се струва, че живея някак безцелно.
Със списъка в чантата човек се чуства важен и прахосва всичките дни през годината за важни неща.