сряда, 18 ноември 2009 г.

R.I.P.


На сватбата ми един от по-възрастните роднини ми каза:
"За съжаление от една възраст нататък човек започва да ходи само на погребения, затова много съм щастлив, че ме поканихте на вашата сватба."

Това ми се е забило като игла в спомените. Чудя се коя е тази възраст, дали съм я достигнала или ще ми се размине за още една година.

Като направя преглед на живота си дотук излиза май, че вече съм на границата.

И така равносметката за тази година е един инфаркт, една нелепа катастрофа и нито една сватба.

Не страдам за сватбите. Поводи за веселие винаги могат да се измислят.


Мисля си за смъртите, които започват да те застигат изневиделица. Особено когато умират хора, които

Щях да напиша "които не е трябвало да умират", но се спрях, защото звучи глупаво.
Хората умират, защото са живи организми и като всяко живо същество се повреждат.
И тогава е момента да осъзнаеш колко сме "чупливи" и че така е с всичко в природата.

От което разбира се не ти става по-леко.

И продължаваш да давиш сълзите си в кафето ...


Няма коментари: