сряда, 17 юни 2009 г.

Осиновяване

Иска ми се да споделя едно събитие, което ме зарадва неимоверно. В същото време ми се иска да го оставя някак в приятна тайна.

Мой познат осинови дете на 6 години от дом за изоставени деца, и в момента тече процедура по осиновяване на още едно детенце.

Двете деца са от ромски произход. Моят познат не е ром. Не е женен. Но аз съм повече от уверена, че той ще даде на тези деца възпитание, образование, родителска подкрепа и любов.

Не знам какви са му подбудите, пък и не ме интересуват. Надявам се да се запознаем с децата на следващата приятелска екскурзия.

Защо толкова се радвам? Не мога да определя. Просто е хубаво.

Защо искам да пиша за това? Защото много често слушам как бездетни семейства чакат с години за осиновяване. Но се оказва, че голямото чакане е за "бяло" дете. А пък аз си мисля, че няма значение какво е на цвят, а как ще го възпитаваш. Никой не ни обучава за родители... И излиза, че не е толкова трудно да осиновиш дете, след като вече си узрял за подобно нещо. Единственото, което може да те спре да осиновиш дете с ромски произход са само предразсъдъците на обществото.
И с тъжна усмивка се сещам за един случай от детството ми. Имахме едно момче в компанията, за което "доброжелатели" разкриха, че е циганин осиновен от българи. Казвам го по този начин, защото така се говореше в моето детство. Само че той си остана в нашата компания от българи. И нямаше начин ние да го смятаме за по-различен от нас, защото беше възпитан и израсъл сред нас.
И не беше различен. Различни за нас бяха децата, които крадяха, ругаеха, биеха се.

Та за да не се хване някой за погрешно употребена дума: Смятам, че каквото посеят родителите, това ще израстне в детето.

Факт е, че децата от ромски произход изоставени в дом, влизат в категория "нежелани". Трудно ми е да си представя какво е да израстнеш с мисълта, че си нежелан не само от биологичните си родители, но и от останалите семейства, само защото имаш по-тъмен оттенък на кожата.

И сега се връщам на това, което ме радва. Сигурна съм, че моят познат ще е чудесен родител. Защото да родиш дете не се изисква много мисъл. Но да се решиш да отгледаш дете (твое или чуждо) се изисква много желание и обич към децата.

Сигурна съм, че има и други прекрасни хора, заели се да отгледат мургави деца. Защото виждат в тях не произхода, а детето.

Защо ми се иска това да си остане тайна? Защото от момента на осиновяването, тези деца са негови, той е техният родител и те ще имат същия старт в живота, както децата, които не са обременени от мургавия си произход.
И силно се надявам да не се появят дебили, които да разкрият тайната и да направят живота на един добър човек и децата му тъжен и труден.
Нека си остане тайна, защото всички хора решили да осиновят дете, го правят не за медали и слава. И нека си остане тайна, докато обществото престане да слага етикети на децата и започне да подкрепя повече родителите, осиновяващи деца.

Това е. Не знам дали успях да изразя вълненията си правилно.
В заключение само ще помоля да си припомните, колко от вашите бели съученици са станали престъпници. За съжаление аз имам такива.

Затова слагам катинар на устата си по въпроса и с нетърпение очаквам да запозная дъщеря ми с децата на моя познат.
Радвам се, че компанията се разшири по такъв приятен начин. :)


1 коментар:

marystaneva каза...

Много ми хареса споделеното в разказа. Реших, че заслужава да бъде качено в "Свежо" и го качих. Надявам се повече хора да го прочетат и да почувстват нещата по начина, по който ги разбирате вие с твоя приятел.
Хубав ден!