петък, 15 май 2009 г.

Домакински мазохизъм

Емпирично изследване за степента на мазохизъм при извършването на определени домакински дейности.
Автор: Редова работеща жена.


Никога не съм харесвала домакинската работа. Винаги съм се съгласявала с определения като досадна и неблагодарна.
Сега добавям още едно - мазохистична.


Това определение би паснало най-добре на хората, които въпреки всяка здрава логика могат да заявят с гордост, че харесват домакинската работа.
Веднага си преставям някой да харесва да ровичка и пере мръсно бельо или да отпушва канал на мивка или да бърше последното повръщано от котката (само давам примери).

Тези размисли, разбира се, водят до уточнението, че повечето домакински дейности се правят от машини.
Но не е ясно защо въпреки това усещането за самоизмъчване не намалява.

Фанфари и първо място в списъка с най-важните изобретения на човечеството се полагат на пералнята. Тази сравнително проста по технология труженичка тихичко (до колкото позволява модела) и ненатрапчиво извършва едно от най-отвратителните и вредни за здравето на човек дейности. Прането наистина е вредно за здравето във вида, в който се е извършвал до момента на появата на пералната машина. Имам предвид пораженията върху здравето на перачките, които се нанасят от използвания сапун и целодневното киснене в сапунена вода. Но слава богу времената се менят и сега никоя домакиня не може да си представи обитаваното от нея жилище без пералня. И ергените също. Така че, логично е да си помислим, че прането е сравнително незабележимо занимание. Но както се получава винаги, когато човешкия гений се развихри, простите домакински уреди придобиват такава сложност на използване, която е сравнима с управлението на атомна централа. Например не успях да науча майка ми да борави с последната пералня, заради това че програмите се избират от едно електронно екранче. А пък един познат ми разказваше как си купил последния писък (разбирай модел) на пералните, и как цял ден си говорил с нея. Това съвсем буквално, защото имала електронни везни и ако сложиш неправилните килограми пране или неправилно количество прах, тя ти го съобщавала гласово. Та той си поговорил с пералнята докато нацели.

Независимо от огромното облекчение, за което допринася пералнята (след като сте я настроили и включили), все пак остава досадата да разделяш бялото от цветното, и да внимаваш да не сбъркаш градусите. Защото всяка домакиня е придобила поне един бял косъм в косата си, след като е извадила порозовели чаршафи от пералнята.

Простиране: Сушенето на прането е дейност, която напоследък доста успешно се поема от сушилните. Разбира се пълно щастие няма, и домакинята често впоследствие губи почти целия ден да изглади намачканите дрехи.
Но винаги си остава варианта да се простре прането на въздух. Някои казват, че така миришело на свежо. Не им вярвам, тъй като съм родена и живея в столичен град. Простряното на градски въздух пране обикновено мирише на това, което е изпържил съседа. Но не изключвам възможността за съществуването на села, в които простряното пране може да замирише на съседната борова горичка.
Самото простиране като действие си е определено досадно. Нивото на мазохизъм се вдига при простиране на чорапи и подобни дребосъци. Това определено си зависи от издържливостта на нервната система на домакинята. Винаги съм се впечатлявала когато видя балкон с пране, подредено върху въжето по големина в низходяща редица. Т.е. от ляво на дясно - кюлотите на дядо, парашутени гащи на баба, боксерки на тате, бикини на мама, ританки на бебе като многоточие до края на въжето. Да се занимаваш с подобен род подреждане за мен си е чист мазохизъм.

Следващата интересна машина, която напоследък предизвиква изненадващи мисли за домакински мазохизъм е прахосмукачката.
Мисля, че висотата на този уред бе достигната в момента, в който бяха изобретени хартиените торбички. От тогава насам, производителите на прахосмукачки в надпредвара за по-високи продажби започнаха да измислят куп модели, които водят само до деградация на уреда. Имам предвид прахосмукачките с прозрачни пластмасови контейнери вместо торби и прахосмукачките с воден филтър. Но за сметка на това увеличават усещането за мазохизъм при използването на уреда.
За мен боклукът си има природен кръговрат (като при водата). Аз изчиствам боклука от стаите, той попада в торбичката на прахосмукачката, после торбичката се изхвърля в кофата, кофата в големия контейнер, там някъде по пътя от контейнера до сметището боклука ми се разпилява, детето или кучето минават през разпиления прахоляк, влизат вкъщи, боклукът се връща и победоностно се утаява върху килима.
Разбира се този кръговрат има безброй вариации, като например чужд боклук може да попадне в моята къща и обратно. Или пък често ми се случва да намирам непознати предмети в къщи, за които не мога да си представя съзнателно да съм ги внесла, просто защото стават единствено за боклук.

Мисля, че след като обясних за кръговрата, бих нарекла чистенето Сизифовски труд. Да чистиш и да знаеш, че на следващия ден пак ще е точно толкова мръсно изисква волско примирение.

Да се върна на прахосмукачката. Представете си сега, че докато сте потънали в нерадостни мисли за смисъла на почистването, допълнително ви се налага да съзерцавате колко болкук се е събрал в прозрачния пластмасов контейнер. И не само колко, ами и какъв точно ...
Също така не сте лишени от удоволствието да разгледата много подробно съдържанието на боклука докато изпразвате пластмасовото контейнерче в домашната кофа за боклук. Много е удобно, в случай че премислите за някой от боклуците ...
Прахосмукачката с воден филтър е малко по-щадяща домакинската нервна система. Даже съм сигурна, че все ще се намери някой, които да каже, че му е интересно да сравни колко е замърсена водата при почистване на две стаи.
Единственото до което довеждат този тип прахосмукачки е почти всекидневно чистене и чудене, защо боклукът в контейнера е едно и също количество.
Така че, нека сме благосклонни към прахосмукачките с хартиени торбички, които ни оставят да тънем в щастливо неведение какво ръсим всеки ден около себе си.

Готвенето може би е най-спорната дейност по отношение на любов и омраза. Може би защото никога няма готвене в чист вид. Винаги е съпътсвано от помощни дейност като чистене на ориз, рязане на зеле, използване на огромно количество чинийки и прибори, които в последстви трябва да бъдат измити. Ако ми дадат всички приготвени продукти за готвенето, аз ги сготвя и после зарежа кухнята все едно бомба е паднала там - ето това е забавление. Така обикновено готвят татковците. Мамите, за сметка на това пък побеляват от ужас, когато таткото заяви, че ще ги отмени в кухнята. Това беше лирическо отклонение. Идеята ми е, че готвенето всъщност трябва да се разглежда от няколко страни:
1. Приготвянето на продуктите, което включва миене, изчистване, кълцане и подобни - поносимо;
2. приготвяне на храната - весело (особено ако има и непредвидени инциденти);
3. разчистване на готварския панаир - малък ужас;
4. сервиране на масата - не много досадно;
5. Откритието, че семейството е излапало приготвената храна без вас, докато вие сте сновали между кухнята и трапезарията за да осигурите техния конфорт - безценно.

За останалите дреболии, които се извършват всеки ден в едно домакинство, ще оставя вие да си прецените сами. Само ще отбележа, че оправянето на леглото е едно циклично повтарящо се действие, което става само за въвеждане на дисциплина в казармата. А пък до сега не съм чула някой да му харесва в казармата.



Няма коментари: