четвъртък, 7 ноември 2013 г.

In vino veritas

Зачитам се в една брошура за вина.


Всеки път се учудвам какъв литературен гений се крие в хората, които дегустират и описват едно вино. Личи си, че го правят с любов и вдъхновение. И с много фантазия … 
Да намериш в напитка направена изцяло от грозде “нюанс на бял люляк, круша, свежа чубрица и чушка” си е чист професионализъм. Забелязвам, че напоследък са появяват доста екзотични плодови вкусове в същото това грозде: “препечен хлаб, папая и зряла ябълка”. Точно започвам да схващам идеята за вкусовите сравнения, когато попадам на описание, което ме озадачава: “деликатни нотки на грейпфрут, портокалова кора и жълти цветя”. Какъв вкус имат жълтите цветя да му се не види?
И какво се очаква да разбера за виното, ако то има: “Мек, загладен и дълъг вкус, с впачатления за свежест, финес и благородство”? Освен може би обяснение защо цената му е такава …
Или пък ако виното е с “обли танини”. Не съм попдала на нещо, което има "остри танини", въпреки, че ми се струва логично да има такива.
Размишлявайки си така за мистериите и изкуството да опишеш вкуса на едно вино, ненадейно попадам на една мисъл, която според източника принадлежи на Жерар Депардьо.
“Жените са като виното. Силно и дълбоко. Не можеш да му се наситиш.”

И на мен ми присветва.
Явно описването на виното е като да опишеш една жена.
Трябва ти също толкова фантазия, вдъхновение и разбира се - любов.

И много често думите и сравненията не ти стигат.

Няма коментари: