понеделник, 20 септември 2010 г.

Фото разходка из София на растителна тематика

Разходките в непознати градове могат да те накарат да се замислиш за неща, които иначе не ти правят впечатление.
Така посещението на Париж това лято ме накара да погледна родния си град под нов ъгъл.
Може би ще се изненадате, но темата, над която размишлявах не беше свързана с битовите разлики между две столици (нашата и френската).
Жив е животът (Live is live) се пееше в една стара песен от моята младост.
В Париж покрай тичането по всякакви музеи се натъкнах на следното творение на изобразителното изкуство:


 
За съжаление не си записах името на автора. За мен беше доста шокиращо да видя това произведение пред един от музеите за модерно изкуство. 
За всички би трябвало да е ясно какво е искал да каже автора :)  Честно казано тогава ми се видя логично, при положение, че за една седмица се нагледах на изрядно асфалтирани улици и тротоари. Да, в Париж първото, което ни направи впечатление бяха асфалтираните тротоари, в квартала, в който бяхме отседнали асфалта беше керемидено червен.
Логично е при цялата тази подреденост, асфалтираност и излъсканост, душата на твореца да се разбунтува срещу отблъскването на природата от градовете.
Затова тази елхичка, пробила с усилие асфалтовата покривка на града изглежда пълна с дълбок засмисъл. Идеята се разбира прекрасно.
А аз си мислех, че ако този художник беше творил в България, със сигурност нямаше да създаде подобно произведение. Защото нямаше да има нужда.
В България обичаме природата, и това си проличава във всяко населено място. Там където не е нужно, растителността е оставена да се развива според природния си цикъл, стига да не пречи много.
А нали знаете “природата си знае работата”. Много малко е нужно да се хване живота.
Малко разпилени плодове или семена 
 

И разбира се малко местенце. Каквото и да е. 



И ето - става чудото. Понякога човек се чуди как въобще се е захванало това жилаво стебло на най-невероятни места.





 


От както направих тази снимка, започнах по-често да се заглеждам какво има над главата ми.
Само за сравнение - в Париж над главата обикновено имаше нещо от този сорт:
Но да не се отвличам и да продължа със разказа за София.

Та ако никой не му хвърли лош поглед, а това при нас става много рядко, ето - растението избуява и преодолява немислими препятствия.



Разхождам се по улиците на града и където и да обърна поглед, все изкуство виждам. Изкуството на природата, на живота.  

От всяка дупчица по тротоарите никнат знайни и незнайни тревички. Джанките се множат на воля, а тревата се въздига по-висока от човешки ръст в междублоковите градинки.
 

Е, понякога и хората помагат. Засадят тук там по нещо и го оставят да вирее на воля.


Така, че моля да не ни обвиняват за това, че си унищожаваме природата. Даже и малко да поострижем, поотрежем или бетонираме тука таме, съм абсолютно сигурна, че още на седващата година във фугите на бетона ще израсне новото попълнение в растителния свят.

А иначе и при нас творци не липсват. Смело обявявам за артистичен аналог на парижката елхичка ето това творение на незнаен български автор:
  

Няма коментари: