вторник, 22 юни 2010 г.

Сексът и градът 2 или има ли живот след женитбата

Гледах втория пълнометражен филм на "Сексът и градът" наскоро и мисълта за него не ме оставя на мира от тогава.
Независимо от не толкова големите очаквания филмът ме хвърли в дупката на депресия и дълбоки размисли.
А трябваше да е весело и приказно и смешно...
Но не е.

Всяка романтична приказка завършва с женитба. Няма приказка за това какво се случва след женитбата.
Все едно интересният живот свършва и след това няма нищо за разказване, освен стандартното "Живели дълго и щастливо", което цинично се превръща в "Живели дълго".
Та какво се случва след женитбата? Толкова ли е обикновено и всички го знаят, че няма нужда да се разказва за него?
Или както го разказват във филма, може да бъде сведено до едно: Така сме си омръзнали всички в семейството, че добре е да си почиваме по-често един от друг.
Да се живее в семейство не е лесно.
Свързано е с куп компромиси и нарушаване на собственото спокойствие.
Неудовлетвореното дете тийнейджър може да те подлуди с вечните си претенции. Съпругът може да бъде ужасно досаден, когато се запъне като магаре на мост за нещо дребно. И аз сигурно изглеждам като баба яга, когато стана от сън или се разхождам с раздърпаната фланелка у дома.
Налага ти се всеки да ден да правиш избори, които не ти харесват, но все пак някъде в душата си знаеш, че не може да постъпиш по друг начин.
Да си взема ли сладолед? Не, защото детето кашля, а то ще иска сладолед след като те види. Къде да отидем на почивка цялото семейство и да не се разорим.
Боже, защо салатата изчезва още преди да съм се добрала до масата? Дали да направя скандал или просто да си направя нова салата?
И така постепено се научаваш да живееш с хората около теб.
И след известно време започваш да оценяваш живота по друг начин.
Благодарен си, че има на кого да се обадиш, когато си загубиш ключовете. Всички ядове покрай търсенето на бял чорапогащник се размиват и изчезват докато наблюдаваш балетния танц на отрочето си. Установяваш със задоволство, че колкото по-бързо изчезва яденето, което си сготвила, значи толкова по-вкусно е било.
И за всичко това няма формалности и ритуали.
Защото семейството би трябвало да е мястото където се чустваш добре и можеш да се отпуснеш. А не да се притесняваш да пръднеш или да си прочетеш вестника на спокойствие.

И ...
Напълно женски въпроси, които си задавах по време на филма:
Защо Кари се разхожда с десетсантиметрови токчета и пълен вечерен тоалет у дома?
Защо се вихри такава буря в чаша вода, заради обикновена целувка с някой, който ти е бил любим толкова дълго време?
От къде по дяволите са събрали тези нелепи тоалети, та били те и на известни дизайнери?
И най-важният:
Толкова лесно ли се взима решението да останете завинаги само двамата? Без деца, без роднини...
Какъв е смисълът?

2 коментара:

Nadinka каза...

Мда, остава "и живяли дълго"...Последният ти въпрос и мен ме хвърли в размисли. Много двойки решават да нямат деца, защото не желаят. Това едва ли се решава лесно, но същия въпрос за смисъла мога да си задам и като си представя следващите 20 години труд, тичане и бъхтане, за да отгледам 2-3 деца. И пак сигурно бих се питала "Струва ли си". Винаги има въпроси.
Но в никакъв случай не мога да осъдя решението да имаш или да нямаш истинско семейство. Може ли двама души да са си напълно достатъчни? Защо не и какво по-истиснко намиране от това?

Elensia каза...

Ако си гледала филма "Троя" там майката на Ахил му обясни какво печели и какво губи в двата случая. Ако избере да има семейство (с деца), името му ще бъде помнено само от неговите деца и следващи наследници на родата му и може би постепенно ще бъде забравено. Ако избере да бъде сам и извърши подвизите за които е роден, името му ще бъде запомнено в легендите навеки.
Но нали се сещаш, че повечето хора не са герои, за които пишат легенди. :) А пък за мен отглеждането на 2-3 деца си е определено малко геройство, което със сигурност ще бъде запомнено от наследниците ти :)
P.S. Не съдя никого. Просто човекът е социално животно и не вярвам в това двама души да са си съвсем достатъчни :)