Скъпи принце

Скъпи мой принце.

Дойде ред и на приказката за лека нощ. Чудя се как да я започна.
Имало едно време ... Или всъщност точно в момента някъде далече живее една принцеса с диамантено сърце.
Хмм.. Това май си е цялата приказка. Принцеса с диамантено сърце не се среща често.

Сега да си спомня защо сърцето е диамантено.
Ами май беше някаква тъжна любовна история. Тя обичала някого, той я наранил и тя така се уплашила от болката, че си пожелала сърцето й да стане толкова твърдо, колкото диаманта. Нали знаеш прекрасни ми принце, че диамантът е най-твърдото нещо на света.

От тогава насам никоя любов не може да направи и най-малката драскотинка по диамантеното сърце на принцесата.

Да знаеш колко принцове се пробваха... Ама не би.

Принцесата си живеела спокойно, без да почуства повече онова гадно усещане, когато сърцето ти плаче и се опитва да излезе на воля, а очите ти са сухи. Ти си още малък скъпи принце и май не си много наясно какво значи това. Помниш ли когато умря малкото кученце, което баща ти подари за рождения ден? Ти направо се разболя. Помниш ли колко болеше? Та онова за което ти разказвам е още по-силно.
Надявам се никога да не го изпиташ скъпи принце.

Та да продължа за принцесата. Диамантеното сърце пазело покоя на принцесата, обаче също така привличало принцовете с красивия си блясък.
Както казах, много се опитвали да превземат сърцето на принцесата и всички си тръгвали наранени от собствените си оръжия. Диамантеното сърце отразявало без пропуск всички опити да бъде надраскано или пробито.

Значи според мен тази история би трябвало да свърши точно тук. И живяла принцесата щастливо до края на дните си.

Но последните клюки ми донесоха продължението.
Значи наскоро се появил един принц. Принцесата го посрещнала съвсем приятелски, както посрещала всички преди него. Тя била спокойна, защото знаела, че и той няма да може да разбие диамантеното сърце.

Обаче се случило нещо странно. Първо той я наблюдавал много внимателно, а после.... След извесно време прекарано с принца, принцесата отново усетила онази ужасна болка.

Тя уплашено потърсила диамантеното си сърце. То било на мястото си и светело с приказната си светлина.
Принцесата се зачудила, замаяла и притеснила. Какво е станало, как така диамантеното сърце си е на мястото, а тя усеща същото онова чуство, което била проклела преди много години.

Скъпи ми принце, няма да повярваш какво се било случило. Онзи странен принц бил уцелил душата на принцесата. Изненадан ли си?

И аз много се изненадах, когато прочетох писмото й.
Тя се проклинаше как така е изтървала душата си незащитена. Питаше ме какво трябва да направи, как да прикрие душата си.

А аз не знам какво да й отговоря. Да имаш някаква идея?
А! Ти си заспал, скъпи ми принце.

Ами добре тогава, ще отида да помисля какво да отговоря на принцесата.

***

Скъпа моя принцесо,
Не знам как да те утеша.
Едно мога да ти кажа. Моята душа е цялата набраздена от рани, но аз още живея...