Спешно отделение по български

Сценарий за филм

Въведение:
Главната героиня пада от колело. Много боли. Страничните наблюдатели свидетелсват, че са се насладили на рядка каскада с премятане през предната гума на колелото и търкаляне в пясъка около шосето.
Героинята прави първоначален преглед на пораженията. Малко по-късно в апартамента си установява, че Риванола няма да й стигне да намаже всички охлузвания.
И освен това изпод брадата й се стича струйка кръв. Героинята решава, че това е удобен момент да посети някой, който разбира повече от нея, и се насочва към единственото място за неотложна медицинска помощ, което знае.

Действие 1 - Приемен кабинет
Поради късния вечерен час, героинята не чака много. Докато стои в коридора, се наслаждава на артистично недовършените строителни дейности. Шпакловка в мръсен сив цвят, отвори със стърчащи кабели и мъждукащи луминисцентни лампи. Преброява 4 нови ПВЦ врати и 3 стари дървени. Преди две години е посетила същото спешно медицинско заведение. С успокоение установява, че от тогава нищо не се е променило и ремонтът не е помръднал нито милиметър.
Приема я медицинско лице с неясен статут и звание.
В единия ъгъл героинята с изненада забелязва снимачен екип от двама младежи, които се крият в сянката на шкафа. Насочили са кинокамера и огромен пухкав микрофон и се правят на невидими.
Тъй като медицинското лице не им обръща грам внимание, нашата героиня също решава да подмине въпроса с мълчание и описва инцидента с колелото. Медицинското лице топи марля в йодасепт и започва да маца в захлас, където намери по тялото на героинята. Тя протестира шумно срещу такъв подход и се опитва да изброи всички местенца, които болят. Но медицинското лице не проявява интерес. Попълва амбулаторен лист, казва на героинята, че я праща да обикаля написаните кабинети, и че там може да разказва за болежките си на воля. Героинята закуцуква към първия кабинет, който изненадващо се намира в съседната сграда, в най-далечния край на коридора. Край на първо действие.

Второ действие - Кабинет 1 и всички останали
Пред Kабинет 1 се e събрала колоритна група. Иглежда да има доста хора, обаче героинята забелязва причината за това впечатление. Катун цигани. Героинята се успокоява, защото обикновено от цялата сюрия само един е пациент, а другите са само придружители от клана. Героинята се приобщава към опашката с установяване на “кой е последен”. Следва обмяна да истории и разтапяне на ледовете с някои по-разговорливи пострадали. В последствие това се оказва полезна тактика, защото почти цялата тумба обикаля кабинетите в пакет, с някои малки изключения. Така че чакането е разнообразено с лекомислен разговор.
Редът на нашата героиня идва и тя влиза в първия кабинет, готова да разкаже целия ужас от преживяното.
Медицинската сестра взима скъпоценния амбулаторен лист и зарязва героинята по средата на кабинета в поза изчакване. Един лекар играе пасианс на компютъра. Другият доктор пише.
- Какво се е случило?
- Паднах от колелото...
- Легнете.
Героинята ляга. Докторът се съсредоточава върху главата и лицето. Намазва раните по лицето отново с йодасепт. Героинята отново протестира.
- Докторе, ето тука на ръката, това много боли.
- Това ще го погледнат в другия кабинет.
Героинята губи дар слово. След малко размисъл решава да не разпитва за подробности. След като е казал в другия кабинет, значи в другия.
Следва писане в амбулаторния лист, в някаква тетрадка, обаждане по телефона и кавга с отсрещната страна. Героинята разбира, че е трябвало да мине първо през другия кабинет, ама понеже този е написан първи в амбулаторния лист... Започва да се чувства гузна, че е предизвикала такава неуредица в подредения медицински процес.
Добавя се още един кабинет в списъка - рентген. Героинята е изпроводена извън кабинета и пусната на воля по медицинската пътечка.
Следва куцане до втория кабинет, който по някакъв странен вселенски закон е на най-отдалеченото място спрямо първия кабинет. Отново чакане. Влизане.
Медицинската сестра седи с гръб към вратата и се опитва да намери менюто на някаква пицария в шкафчето си. Единият лекар играе пасианс на компютъра. Другият лекар пита:
- Вие за какво сте?
Героинята подава амбулаторния си лист и обръща наранения си лицев профил с надежда лекарят да се досети, че не е дошла да се забавлява.
- Вие за какво сте?
Героинята процежда през зъби:
- Паднах от колело.
- Легнете.
Героинята ляга:
Лекарят се приближава с танцувална походка, натиска два пъти корема и един път гърдите. Пита дали я боли. Героинята му посочва всички места където я боли, зарадвана от интереса.
- Това ще го видят в другия кабинет.
Героинята отново изпада в благоговейно мълчание.
Отново попълване на някаква тетрадка и на амбулаторния лист, което продължава по-дълго от самия преглед.
Следващ кабинет. Героинята изчаква реда си в близост до тоалетната. Сменя няколко пъти разположението си, но миризмата на ферментираща урина се стеле по целия коридор. Докато героинята се опитва да не диша през носа, се появява приятна жена в бяла престилка и започва да почуква по кабинетната врата. Кодът е доста сложен и води до отваряне на вратата.
- Докторе, спрете да изпращате хора за рентген. Сървърът спря да работи и не можем да ви изпращаме снимките.
Попила тази информация, героинята започва да се подготвя психически за голямото чакане пред кабинета за рентген. Докато го прави идва нейният ред за текущия кабинет.
- Какво се е случило?
Героинята поема най-накрая въздух годен за дишане:
- Паднах от колело.
- Легнете.
Героинята си мисли, че е мернала един доктор да реди пасианс в дъното на кабинета, но не е сигурна, понеже осветлението не стига до там. Всички крайници са прегледани. Героинята открива още едно място, на което е трябвало да се сложи йодасепт, ама си замълчава, притеснена че ще я изпратят в друг кабинет, защото мястото не е върху крайник.
Едно натискане на глезена и героинята започва да охка.
- Докторе, дали има нещо счупено?
- Няма - усмихва се докторът.
Героинята остава с впечатление, че докторът се е отказал от рентгена заради повредата в сървъра. Ама все пак е лекар... Всеки ден ги вижда всякакви, така че трябва да му се вярва.
Писане в тетрадка и амбулаторния лист и изпращане.

Действие 3 - Рентген
Героинята се натъква на голяма тумба хора чакащи пред рентгена. Явно сървърът е проработил, докато тя докуцука от последния кабинет до тук. Отпред е весело.
Никой не знае кой е на ред, затова се уповават на рентгеноложката, която събира всички амбулаторни листове в една купчина и от време на време извиква нечие име.
Не е много ясно в какъв ред ги е подредила и дали въобще са подредени по някакъв начин, но всички са умиротворени, защото са сигурни, че ще дочакат реда си. Героинята започва да се чувства неуютно без амбулаторен лист в ръце. Най-накрая е извикана в заветния кабинет.
Докато се вмъква в кабинета, някаква жена с бяла престилка използва отворената врата и се скарва на рентгеноложката:
- Ама защо не вдигаш телефона? Имаше спешен случай.
- А така ли?
Рентгеноложката не изглежда много заинтересувана и продължава започнатата работа. А другата жена изчезва по коридора. Явно са се оправили със спешния случай без рентген.
Слава богу в кабинета няма лекар редящ пасианс на компютъра. Защото рентгеновото лъчение не е здравословно, се досеща героинята. Снимката е направена за секунди. Следва отново попълване на тетрадка и на амбулаторния лист.
- Сега се върнете в първия кабинет, от където ви изпратиха. Снимката ще е там и лекарят ще я погледне.
Героинята започва да усеща досада.
Тече вторият час от “спешната” медицинска помощ.

Действие 4 - Заключително
Героинята отново седи пред Кабинет 1. Отново е с почти същите спътници на опашката.
Тя се е отнесла да наблюдава тръбите на вентилацията по тавана, когато най-накрая сестрата я извиква.
Пасиансът стои зарязан неподреден. Докторът преглежда рентгеновата снимка на екрана на другия компютър.
- Няма счупвания.
След което се въодушевява и изрежда като картечница без запетайки и точки:
- Няма да мокрите раните поне една седмица сухи трябва да ги пазите с нищо няма да ги мажете приятна вечер
Героинята поглежда с изненада сестрата, която демонстративно отваря вратата.

Епилог
Героинята се прибира вкъщи и моменталически влиза в банята. Раните и без това са още мокри от йодасепт, а тя цялата е овъргаляна в пясък от падането. И за да не загнои нещо по нея, чувството й за самосъхранение й нашепва, че трябва преди всичко да се измие много хубаво.
Докато взима освежителен душ се опитва да намери отговор на следните въпроси:
1. Колко места са изпуснали да прегледат лекарите?
2. Ако нейният прост случай се обработва два часа по тази система “на парче”, то как и за колко време се обработват тежките катастрофи или инфаркти?
3. С какво простият пасианс е заслужил такъв интерес в лекарското съсловие? Защо не шах например?
4. Какво толкова пишат като средновековни монаси в тези тетрадки?
5. Как така рентгеновата снимка пътува с привилегии по компютърната мрежа, а скъпоценният амбулаторен лист е оставен да бъде мачкан и мокрен от потните и много често мръсни или кървави ръце на пациентите?

Героинята излиза от банята и си ляга спокойна. Прегледана е от 4-рима лекари, заснета от една кинокамера и един рентген. Преглежда внимателно скъпоценния амбулаторен лист попълнен на ръка. Там освен името си, списък с номера на кабинети, диагноза написана с широк шрифт - "травма на глава и крайници", намира и няколко реда, които според нея никой простосмъртен не може да разчете. Тя го прибира внимателно при другите си медицински документи.

*Героинята заспива благодарна на българските лекари, които лекуват, независимо от всякакви опити да им се пречи. *

* Това последното може да се остави или да се премахне според това дали искаме да внесем някдааква надежда в края на филма или да оставим безнадежността да завладее зрителя.