Развъдник

Сядам на пейката в училищния двор. Подранила съм за родителската среща, както и няколко други майки около мен. Палвам цигара (преди това се огледах дали има други) и заедно с другите майки забиваме поглед в неопределеността.
Две от майките си говорят и както винаги се получава на такива пейки, аз се заслушвам с интерес в разговора.
- Да ти споделя, аз имам сега един проблем - едната майка се оглежда притеснително и като се уверява, че всички наоколо я подслушват съсредоточено, продължава да споделя проблема си на другата майка.
- Имаме една костенурка, такава червенобузеста, нали се сещаш? Та тя доста порасна и сега не мога вече да се занимавам с нея. Дали знаеш някой да иска да я вземе?
Клатене на глави.
- Дали в зоологическата градина да пробвам? - продължава да упорства майката.
- Абе аз преди няколко дена видях такива две костенурки в езерото - се включва другата майка след кратък размисъл.
- В кое езеро?! В нашето, в кварталното?!
- Да бе, едната се покатерила на камъните, другата си подаваше само главата.
- Ей, верно ли? Ама те такива червенобузи ли бяха. Щото аз не знам, те ще оцелеят ли.
- Оооо, те се приспособяват.
- Ама през зимата да не замръзнат.
- Няма да замръзнат, ще се приспособят, къде ще идат .... А, ето я наш'та класна.
- Ааа, супер идея ми даде с това езеро...
Двете се отдалечават в лек тръс, а аз оставам да помисля.
Брей, костенурки в нашето квартално езеро, и не какви да е, а червенобузи. А аз вече четири години страдам с едни риби, дето ми ги натресоха като подарък за рождения ден на дъщеря ми. Дали да не ги пусна тях в езерото? Те след като оцеляха в къщи, няма начин да не оцелеят и сред кварталната природа.
И да кажа на дъщерята да стои далече от езерото, щото кой знае, може и някой домашен крокодил да изкочи...
Отпъждам неспокойните мисли за тайнствените дълбини на кварталното езеро и се запътвам към родителската среща.