Полиглот

Обожаваше да учи различни езици.
Увлечението му датираше още от предучилищна възраст, когато започна да прихваща значението на чуждите думи, които се употребяваха в детските филми. Цял канал с детски филми и все на непознат език!? О как искаше веднага да му присветне и да започне да разбира казаното от филмовите герои. Чуваше някоя дума, предъвкваше я мислено като недоварено телешко и после отиваше да досажда на родителите си да му кажат значението.
Така още преди да тръгне на училище имаше речников запас на анимационнен герой, не много богат, но затова пък достатъчен да си купиш сладолед, ако си на почивка в чужбината или да се сприятелиш с връстник от чуждестранен произход.

И така с времето започна да си търси курсове по други езици.
Всеки нов език започваше да изучава с настървение и с часове можеше да занимава околните с граматиката и правилата.
Вече беше изучил езиците, които се говореха в Европа, половината Азия и се чудеше с кой африкански диалект да се захване.
Учеше с настървение на прегладнял сиромах. Живееше във вихъра на езика два три месеца и когато му се стореше, че е усетил музиката му, адреанлинът спадаше. Гладът за нови непознати думи се събуждаше и той подхващаше нов език.
Много скоро започна да забелязва тънки, почти невидими нишки, които свързваха една дума на един език с подобна по значение дума в друг език. Мисълта му се научи да хвърля невидими мрежи и да съединява иначе различни езици, да ги обединява и да намира възелчетата, където те се пресичаха. Подобно звучене или изписване, и ето ти едно възелче от световната езикова мрежа.
Той потъваше все повече и повече в тази мрежа и си мечтаеше как скоро ще открие корените на истинския, общия език, на който са говорели хората, преди Вавилонската кула. О, да! Той ще е този, който ще проговори божествения език. Ще може да говори с боговете!

Той беше потънал в една все още непреведена вековна книга, седнал в едно закътано ъгълче на бибилиотеката. Вече беше направил мислени връзки между непознатите думи, които виждаше и всички онези, които знаеше. Струваше му се, че започва да разбира значението на едно от изреченията.

Усети мирис на теменужки. Мислите му леко се объркаха. Вдигна глава да се огледа. До него беше застанала най-красивата жена, която беше виждал през живота си. Усмихваше му се.
- Извинете, ако Ви прекъсвам, мисля, че тази книга е за Вас. Библеотекарката ме помоли да Ви я предам - Изящното пръсче на момичето посочи библеотекарката в дъното на залата. - Нали Вие сте я поискали?
Той продължаваше да я гледа с широко отворени очи. Не смееше да си поеме даже въздух. Мислите му бяха пометени от вихрушка. Отвори уста да каже нещо, но нито един изучен език не се появи в съзнанието му. Все едно имаше бели страници в мозъка си. Затова само кимна и взе книгата, без да сваля поглед от прекрасното лице на момичето.
То се усмихна пак, обърна се и тръгна към изхода. Той погледна книгите пред себе си като слепец. Беше го обзело такова вълнение, че даже не различаваше думите написани в тях и учени толкова години. Точно след една минута той се подчини на хилядолетния повик на природата, забързано събра нещата си и в лек тръс се затича да настигне момичето.
"Дано само да си спомня някоя дума за да я заговоря! Няма значение на кой език." - си мислеше той, докато скъсяваше разстоянието между него и прекрасната жена.


*****
Богинята на любовта погледна своя съпруг, главният бог и му рече благо:
- Нали ти казах, че ще оправя нещата.
- На косъм беше - избоботи притеснено съпругът й. - Още малко му оставаше да научи Моя божествен език! Езикът на сътворението и на разрушението. Определено нямаш равна.
- Скъпи, не разбирам твоята параноя. Аз пък винаги се радвам, когато някой от човеците се учи да говори на Моя език. Езикът на любовта.