До Тасос и обратно (част 1)

Въведение
   Как хубаво се навързаха великденските празници с 1-ви май и Гергьовден! Ние не устояхме на изкушението да попътуваме до Гърция, за да разгледаме остров Тасос, за който бяхме чули прекрасни разкази. Както казва моята свекърва "Гъз път да види". Този израз е много приложим за семейството. Обичаме да обикаляме. Затова решихме, че е време да проверим дали о.Тасос е подходящ за лятната ваканция.
   Направих резервация самосиндикално. Първо реших от любопитство да пробвам схемата с туристическите агенции. Изборът за Тасос не беше голям и се оказа, че в момента в който аз се сетих за Тасос, много българи преди това вече бяха заели предлаганите от агенциите хотели. Така че написах имейли на четири хотела, отговориха ми два, от единия се извиняваха, че сезонът им започвал с три дена по-късно от искания срок. Избрах първия отговорил (не че имаше избор), преведох му капаро и потънах в приятни мисли за почивката. Цялата операция ми отне 3 дни заедно с потвърждаването на паричния превод.
   Тръгнахме на 30-ти април вечерта. Цял ден трепетно събирах багажерите на цялото семейство. В уреченото време събрах и мъжа ми от работа и тримата с дъщерята се понесохме към Петрич. Там имаме баба с къща. Свекървата. Обикновено, когато пътуваме за Гърция, първо спираме в Петрич, виждаме се с роднините, преспиваме и на сутринта на свежа глава тръгваме към Гърция. 10 минути до Кулата и сме там.

София - Петрич
   Започнахме вечерното си пътуване с обичайното неприятно измъкване от неостаряващата столица. Тези, които са го правили, знаят за какво става дума, а онези, които до сега не са имали път през Владая, препоръчвам да изчакат построяването на магистрала Люлин.
   Та ще отбележа само един интересен факт, който ни развесели още в началото на пътуването. Тамън се бях засилила по първата попаднала скоростна отсечка, когато на един завой изникна талашитена полицейска кола. Беше инсталирана върху едно хълмче в изключително нереална поза. Голяма част от колите пред мен набиха спирачки, с което за малко да предизвикат по-голяма беля. Според мен някои намалиха от учудване как въобще някой автомобил може да бъде паркиран в такава безумна поза на склона на хълмчето. Други намалиха за да разгледат по подробно талашитеното чудо. Аз лично намалих, защото мозъкът ми някак на заден план се опитваше да разбере какво не й е наред на тази кола. Малко по-късно осъзнах, че ми липсваха нарисувани полицейски глави седящи в колата. Като е гарга, трябва да е рошава, както се казва.
   От там нататък появата на камуфлажните полицейски коли предизвикваше само усмивки и ни развеселяваше. Имаше една, много артистично набутана в храстите. Разбира се имаше и истински, но те се познаваха много бързо по светоотразителните жилетки, които щъкаха наоколо. Между другото към края на пътуването, явно повлияна от спусналите се вечерните сенки, започнах да мисля, че всяка кола, застанала перпендикулярно на пътя от дясно е талашитен екземпляр. Пристигнахме в Петрич по тъмно и леко озадачени от огромното количество автобуси по пътя.

Петрич - Кулата - Серес - Керамоти
   1-ви май сутринта, докато се натъкмим да тръгнем стана 10 часа. 10 минути до кулата, ама друг път. Никога не съм предполагала, че има толкоз ранобудници. Със засилка се качих на моста от Петрич към Кулата и директно се нахаках в средата на опашка от всякакви автомобили, която започваше от митницата, а свършваше според мен някъде в Сандански. След първоначалния шок започнахме да се чудим дали да чакаме или да мислим други варианти за излизане от държавата. Доста коли почваха да обръщат обратно и ние решихме, че може би се пробват да минат през Гоце Делчев. Мъжът ми предложи много оригинално решение. Да минем през Македония. На картата пътят там изглежда доста добро решение (задгранични паспорти обаче са необходими). Но аз реших да не рискуваме и зачакахме на опашката. Час и половина, мисля че е било отразено както подобава по новините. Имаше коли, които се опитваха да минат по насрещното, обаче тъй като имаше все пак трафик и в обратната посока, накрая се задръстиха, бибипкаха си известно време и докато ние се чудехме дали да не пробваме да се обадим на 112, дотича един полицай, скара им се и въведе ред. Искам да отбележа, че все пак се бяха постарали хората да минават бързо, поне тези с колите. Автобусите чакаха на друга опашка и направо съжалих пътниците. Преминахме по най-бързия възможен начин двата митнически пункта и се изстреляхме по все още недовършената гръцка магистрала.
   После пътуването беше изключително приятно с някои малки изненади. В началото си карахме в колонка с други български коли, но след като се разклонихме към Серес, останахме почти сами на пътя. Буквално. Серес изглеждаше като евакуиран. Имахме намерение да обядваме там, обаче като минахме през града и не намерихме нито едно отворено заведение, решихме да продължим напред и да се подържаме с кифлите от Петрич. По късно ни обясниха, че 1-ви май се празнува много активно в Гърция, не само защото е празник на труда, но и съвпада с някакъв пролетен празник на цветята. Поради тази причина малкото коли, които срещахме на пътя имаха цветни венци закачени на предните чистачки или на задните. Не успяхме обаче да изясним къде бяха изчезнали всички хора от Серес. Със сигурност ги нямаше в града, но ги нямаше и по пътищата.
   Така полекичка стигнахме до градчето Керамоти. Там има ферибот за остров Тасос през половин час, почти до 22:00 часа.