Добре е да се чете между редовете - това по-малко уморява очите. /С. Гитри/
петък, 11 април 2008 г.
Прозорци
*** Рамката на прозореца огражда млада жена с бебе. То е заспало докато тя го люлее в ръцете си. Тялото й се движи като махало на часовник. Лицето й остава неизменно неподвижно, загледано някъде в далечното небе навън през стъклото.
*** Носът е опрян в стъклото. Почти се е сплескал. Косата събрана на две опашки. Две очи жадно оглеждат улицата. Две ръце оставят пръстчета върху прозореца. А! Ето мама се задава по улицата. Носът и ръцете се откъсват от стъклото и потъват в стаята.
*** Пулсираща светлина, музика, смях. Танцуващи сенки по тавана. Празникът изтича през отворените крила на прозореца и се носи по улицата.
*** Лампа, телевизор, дим от цигара. Мъж и жена седнали един срещу друг на кухненската маса. Жената говори, мъжът пуши. Тяхна е цялата трета възраст. Спокоен разговор след вечеря. Телевизорът е трети събеседник.
*** Светлината се измъква от съседната стая. Сива котка наблюдава внимателно движението навън. Застинала като статуя на египетско божество, пази отворения прозорец и старата си господарка.
*** Решетки, пердета. Изсъхнали цветя. Тъмнина зад прозореца.
Аз се прибирам в тъмнината водена от светлината в моя прозорец.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар