Моят виртуален аквариум

Все още не мога да повярвам, че така наивно се хванах да се занимавам с аквариум във фейсбука.

Дълго време отбягвах успешно всяка покана да стана щастлива фермерка. Също така оставих едно нещастно виртуално коте да умре от глад.
За което доста ме е срам, но то все пак беше просто една снимка.

Даже наскоро станах член на групата "Покани ме пак на Фармата и ќе ти ја запалам, па ќе ти ги заколам животните".

Обаче ето, едно погрешно кликане с мишката... Добре де, може би две погрешни цъкания, щото се опитвах да върша три неща едновременно.
И сега съм горд собственик на 75 литров виртуален аквариум, 19 риби, 2 рака, една морска звезда и всичко останало от раздел вътрешно оформление. И едно рибешко яйце, което ще се излюпи след 2 часа, 56 минути и 2 секунди.

Рибите огладняват средно на около 2 часа, аквариумът се замърсява наполовина за около 12 часа. Почиства се много лесно, което е разбираемо за един виртуален аквариум. Получавам точки за всяка дейност по този аквариум и израствам професионално, качвайки нива, като истински геймър. Левъл 6 аквариумджия звучи гордо.

Също така посещавам 3 изоставени аквариума на мои приятели. Там почиствам и после им обирам парите за деня. Странно е, че е позволено да се прави, но след като го открих се превърнах в истински пират.

Обаче, най-интересното е, че мога да тренирам всяка риба да прави някакви движения. Например да се движи на зигзаг, спиралообразно, на фльонги и тем подобни.

Мога и да ги сношавам тея риби. Резултатът е яйцето, което както споменах ще се излюпи след 2 часа, 51 минути и 30 секунди.

А днес изпаднах в най-долната ситуация през моето фейсбук съществуване. Помолих приятелите ми да гласуват за моя аквариум. Какво унижение... И изпратих някоколко покани... Толкова съм отвратена от себе си.

Затова сега пиша това с надежда да ми подейства терапевтично. Изглежда тоя виртуален аквариум ме е зарибил, или аз него, ама резултатът е неприятен.

Също така размишлявам за какво ми е истинският аквариума в хола, където плува една самотна риба, която не може да се движи на зигзаг, нито на спирали, а камо ли да прави различни фльонги и лупинги.

Честно казано нямам никаква мотивация да изчистя 22 литровия истински аквариум. Защото не очаквам да намеря съкровище там ;)

Приказка за цветовете (Скъпи принце 2)

Скъпи мой принце,

Отново е вечер и аз ще ти разкажа поредната история.
Мисля днес да е за едно селско момиче, което виждаше как светят хората.
Виждам, че се чудиш, как може хората да светят... Ами те си светят, всеки с различна на цвят светлина.
Някои светят сами, други само отразяват чуждата светлина.

Докато било малко, селското момиче виждало красиви светлини, обкръжаващи хората.
Майка й светела с красив розово-сребрист оттенък. Баща й искрял с дълбоко синьо.
Малкият й брат преливал в зелено-синята гама. Любимата й баба излъчвала царствено виолетово.

Селското момиче се забавлявало да наблюдава всички тези цветове, радвало се и се смееело, когато забележи непознати оттенъци в заобикалящите го хора.
И така, скъпи ми принце, момичето растяло.

Аз се запознах с нея, когато дойде в града. Беше вече млада красавица, търсеща призванието си в живота. И както ми е споделяла понякога, търсеше и любовта също.
Скъпи ми принце, и ти сигурно като станеш млад момък ще се замислиш върху целта в живота си.
Но за сега си още дете и затова се радвай на всеки миг поднесен от детството си.
А това за любовта, да ти кажа си е измислица на младите девойки. Нали се сещаш - онези истории за принца на бял кон. Всяка девойка си мечтае да стане принцеса. Само дето принцовете са толкова малко, че не стигат за всички.
Да знаеш, че си изчезващ вид.
Ама какви ти ги разправям, ще вземеш да сънуваш кошмари...

Хайде да си продължа разказа.
Селското момиче избра мен да сподели своята тайна. За това как виждало хората да светят.
Разказа ми, че от както е пристигнала в града започнала да става все по-тъжна и тъжна.

- От както вече не съм дете, виждам хората около мен да светят само с тъмна грозна кафява светлина... - каза ми тя разстроена.

- Че има ли такава светлина? - учудих се аз.

- За съжаление има. Една такава мътна и кафява, като вода разбъркана с кал. Боли ме да ги гледам такива. Не знам какво се случи, но колкото бях щастлива докато бях дете, толкова нещастна започвам да ставам с всеки изминал ден.

И така тъгата започна да я завладява. Чаканият принц не идваше. Всички останали хора, които срещаше, бяха "окаляни". Така започна да ги нарича тя.

След това тя замина. Замина по широкия свят да търси хора, които да светят така, както светеха околните през детството й.

Пише ми от време на време.
Пише ми, че още не е намерила принца и че "окаляните" нямат край.

Хайде заспивай скъпи принце, знам че тази приказка се получи тъжна. Но това е за да си подготвен, че по света има и много тъга.
А пък аз трябва да отида да напиша отговор на селското момиче.


***

Скъпа моя приятелко,
Знаеш, че не можеш да си върнеш детството.
Колкото повече остаряваш, толкова повече кални цветове ще забелязваш в хората около теб.
Ще ти открия една моя тайна.
Не знам дали ще ти помогне, но на мен ми става по-леко всеки път когато погледна моя малък принц.
Той е още дете и като всяко дете свети във всички цветове на дъгата така силно, че чак очите ме заболяват.