вторник, 20 октомври 2009 г.

СУША ...

Сутринта съседът ме събужда рано-рано. "Ще спират водата" вика. Аз с половин отворено ляво око го гледам неразбиращо.

"Няма да има вода от 9 сутринта до 9 вечерта днеска" крещи съседът, щото решава, че като ми се спи не чувам.

"Ъ.. мърси... мерси" казвам аз и затръшвам бързо вратата на апартамента, преди да се кристализирам от студ. Все още не са пуснали парното, но е осем и половина и имам вода. Явно трябва да побързам със сутрешния тоалет. Приключвам сравнително бързо, излизам и забравям за предстояшата суша у дома.

8 и половина същата вечер. Няма вода. Но пък има парно. Чудя се дали има някаква връзка между двете. Сигурно Дан Браун би намерил такава.
Отварям сайта на Софийска вода. Веднага попадам на бърза връзка "Текущи спирания на водата". Разглеждам страницата, намирам квартала и виждам: О да! В момента няма вода в този квартал, и о да, няма да има от 9 до 21 часа.
Ей супер е да имаш такъв сайт в интернета, я гледай как хубаво са си го написали хората... Ще чакам до 21 часа да видим.

Минава 21:10. Нарочно им дадох малко аванс. Няма да търча точно в 21:00 да проверявам водата я. Че тя докато мине по всичките тея тръби - ехей.

Кранчето е безнадежно сухо.

Сега, къде отиде тоя сайт, там имаше телефони...

Сайтът се зарежда подозрително бавно. Преди малко не беше така. Ах, малко чакане и ето го телефона.

Набирам и приготвям възпитания глас, ама оня дето има лека истерична нотка.
"Търсеният номер е зает. Моля опитайте по-късно." рецитира женският глас отсреща. Оня същия дето говори на всички записи за автоматичен отговор. Мисля, че беше същия, когато слушах приказки по телефона като дете. А може и да си въобразявам. Според мен, Дан Браун ще се заинтересува.

И сега кво? Няма вода, номерът е зает (с какво ли?), "опитах по-късно" няколко пъти.

Решавам да поразгледам сайта на Софийска вода с надежда да намеря някаква друга връзка с водните човечета...

Цък на някакъв линк и ... няма сайт. Сървърът вика да опитам по-късно. Утече, както се вика.

Чудя се дали не е някаква хакерска атака, като отмъщение за спряната вода.
Така или иначе явно няма да се хигиенизирам днес, да взема да съчиня едно писмо до Дан Браун.

Струва ми се, че ще се заинтересува от взаимовръзките между водата, парното, интернет и как така все един и същи глас говори на всички записи за автоматичен отговор.

П.С. Който не познава Дан Браун да поглене в интернета.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Прахосница

С есента идва и меланхолията. Поетите се хвърлят да описват златните цветове на умиращата природа. От устата им се сипе мед и любов.
А аз си мисля само за отминалите дни на годината, която отива към края си. Какво трябваше да направя тази година?
Вадя списъка, който си правя всяка нова година. Списъкът съдържа нещата, които съм пожелала да постигна през новата година.
Проверявам редовете един по един.
"ремонт на спалнята" - задрасквам.
"нова пералня със сушилня" - задрасквам.
"хладилник" - задрасквам.
"телевизор" - ? това не успях да го получа.
Преди мно години се зарекох да си поставям напълно реални и изпълними цели. За които да съм сигурна, че няма да наранят самочуствието ми, даже ако не успея да ги постигна.
Когато бях съвсем млада една година си пожелах целувката на един съученик. Ами получих я, но не и любовта му. Почуствах се прецакана. Много трябва да се внимава с целите, които си поставяш.
Затова от тогава по-полека. И да не си купя хладилник през годината, просто ще го прехвърля в списъка за другата година. И никой няма да страда.
Но списък трябва да има всяка нова година. Защото иначе ми се струва, че живея някак безцелно.
Със списъка в чантата човек се чуства важен и прахосва всичките дни през годината за важни неща.

Разкази с неочакван край

Сън 1:
Излизам на разходка около блока в квартала. Забелязвам на тревните площадки огромни кафяви кестени. С диаметър горе долу над човешки ръст. Изпопадали на различни места между блоковете. По един или по два три на групи. Минавам покрай един и го оглеждам. Кафявата му лъскава кора е сцепена (може би от падането) и отвътре се подава светлото месо на кестена. Погледнат под определен ъгъл прилича на раздрано сърце. Огромни кафяви раздрани сърца населяват тревата между блоковете. Дали ги е боляло?

Сън 2:
Вали цял ден. Аз съм на село и съм поканила много гости. Те обикалят из цялата къща и двора. И разбира се се мокрят от дъжда. Обстановката вътре в къщата е селска - битова. Много черги и дървени пайки, масички с бродирани покривчици. Аз решавам да се постопля около камината. Звъни телефонът. Апаратът е ретро стил, със шайба и заоблена слушалка кацнала върху метална подпорка. Вдигам слушалаката. Гласът отсреща е непознат и насечен.
- Ало, здравей.
- Ало? Кой се обажда? - питам аз.
- Не ме ли позна? Аз съм ..... (тука слушалката пука силно) Бенджи. Как може да си ме забравила - укорително.
Аз не мога да се сетя кой е това, обаче за да не си дам вид, решавам да послъжа:
- А! Здравей. От къде се обаждаш? - като си мисля, че това ще ми помогне да се сетя с кой говоря.
- Как така от къде се обаждам ... - пак укорително.
- Ами ... На село ли си?
- ... (пукане) не съм на село. От никъде не се обаждам.
Леденият му глас се забива заедно с пукането в мозъка ми и слушалката се покрива със скреж. Аз я хвърлям по далече от мен, защото разбирам, че ми се обаждат от света на мъртвите.
Само не мога да се сетя кой е Бенджи.

Сън 3:
Паркирам колата до магазина. Видяла съм познат на улицата. Слизам от колата без да я заключвам за да си поговоря с познатия. Докато си приказваме, двама криминални типа се качват в колата и отпрашват с нея.
Аз съм в шок и ужас. Не знам какво се прави в такива случаи. Хуквам към къщи и треперя. Не знам как ще реагира мъжа ми на тази новина.
Пред блока е оставена кола от същата марка, но с друг цвят и малко по-друг модел. Отварям я и ключа от старата кола пасва. Някак разбирам, че тази кола е върната на мястото на откраднатата... Но не е същата.

Сън 4:
Прибирам се след работа. Дъщеря ми е купила нов хамстер. Опитва се да го прибере в клетката. Новият е от породата мини хамстер. Толкова е мъничък, че успява да се провре между пръчките на клетката и бяга по цялата стая. Аз го гоня, хващам го и го оставям в клетката. Всичко се повтаря от начало.

Някъде в реалността аз се пъхам в леглото уморена, завивам се през глава и най-голямото ми желание е да заспя поне веднъж без да сънувам.