петък, 12 декември 2008 г.

Лекарски истории

-- 1 --
Митко си играеше с една метална кутия от консерва. Майка му го беше изпуснала за малко от поглед и той се възползва от придобитата свобода да пипа всичко по земята. Кутията беша лъскава и това привлече вниманието му. Майка му се стресна, когато чу силен рев. Тя изтича при него и той със сълзи на очите протегна малката ръчичка. В дланта му се беше забила метална стружка от консервната кутия.
Майка му веднага го метна на рамо и се затича да вика бащата. Запалиха колата и изхвърчаха към личния лекар.
Личният лекар се намръщи, когато разбра за какво става дума.
- Вие не можахте ли да го извадите? - попита той майката.
Майката се изненада и отвърна:
- Ама как така да го извадя? С какво? Не трябва ли да се промие с нещо?
- Ами нямате ли спирт в къщи? Взимате пинсети и го изваждате. После намазвате със спирт. - докторът продължаваше да се муси.
- Ама как така ще го правя това в къщи? Ами ако потече кръв или нещо друго се случи?! - гласът на майката се сдоби с пискливи истерични ноти.
- Аз тука не мога да направя манипулацията, защото нямам подходящи инструменти! Отивайте в Пирогов!
Майката затръшна с яд вратата и колата се засили към Пирогов.
В Пирогов лакарите се стъписаха.
- Защо идвате при нас?! - обля ги с леден глас дежурната лекарка.
Майката разказа как личния лекар я е изгонил, заради липса на инструменти.
След това се наложи да изслуша всякакви ругатни по адрес на личните лекари.
Но стружката беше отстранена и ръчичката беше излекувана.
-- 2 --
Прилоша й изневиделица. Мъжът й се притесни. Почти я пренесе на ръце - последните метри до колата.
Докато той палеше колата тя само имаше сили да измърмори: "Тоше, късно е, няма да хванем доктора". Той не й обърна внимание и натисна газта на овехтялата ладичка.
Бяха в кабинета на личния лекар. Тя се строполи върху стола. Имаше чувството, че плува. Всичко се размазваше пред очите й, отворения пасианс на лекарския компютър, часовникът показващ 18:20, сърдития поглед на лекаря. Той вече беше съблякъл престилката.
- Съжалявам, но работното ми време свърши. Отивайте в спешния кабинет на Н-ската поликлиника.
По бузите й потекоха сълзи и тя се остави мъжът й да я завлече обратно до колата...

-- 3 --
- Знаеш ли, че съседа от 3-тия етаж е починал миналия ден.
- О! Колко тъжно... От какво почина?
- Беше дълго време болен от диабет. Много тежък диабет. Последно беше в болницата миналия месец. Там като го видели, че е на умирачка, го изписали. Пък и му свършила пътеката.
- Ами те така направиха и с баща ми. От левкимия почина човека.
- Аз бях чувала, че някои даже не искат да ги приемат в болницата. Като ги видят, че са много болни ги връщат, да си умират в къщи.
- Сигурно за да не харчат пари да се грижат за тях. Да има лекарства за тея дето могат да се излекуват.
- Ама те от къде знаят, кой може да се излекува и кой не. Само Господ знае, а те са лекари, дали са клетва да лекуват...

-- 4 --
Донесоха й бебето на втория ден. Беше раждала със секцио и трябваше да се възстановява от операцията. Сестрата от родилното вкара в стаята няколко бебешки легла на колелца и ги заряза по средата на стаята. Тя се вдигна с труд от леглото, болеше я обаче бебето писукаше в едното легълце и тя впрегна целия си майчински инстинкт за да стигне до него. Същото направиха и останалите майки от стаята.
Когато успяха да се настанят обратно по леглата гушнали скъпоцените вързопчета, те се спогледаха.
Една майка смело извади гърдата си извън нощницата и бебето й засука. "Явно й е второ" - помислиха си другите и започнаха да я наблюдават внимателно и да правят същото.
Но всяко бебе си беше с характер. Едно се впи като пиявица, друго обаче като усети майчиното сърце, се успокои и заспа без да обръща внимание на примамливата бозка. Майката се шашардиса. Другите майки с повече опит започнаха да дават съвети. "Ощипи го леко по носа." "По бузките, по бузките." Обърканата майка събуди бебето и то ревейки най-накрая засука. Радостта не беше още стихнала, когато главата на бебето се отдели от гърдата и то отново заспа.
Майката минаваше през кърмаческите неволи на всеки 3 часа. На третото кърмене помили една сестра да й помогне и да покаже как се кърми. Сестрата се фръцна и заяви че няма нищо сложно и нека майката да гледа другите как кърмят. И избяга по сестринските си работи.
Майката не се примири и се опита да намери дежурния лекар. След половин час се върна в стаята със сълзи на очите. Другите майки веднага я заразпитваха какво е казал лекарят.
- Каза ми да купя един стек маркови цигари и някакъв алкохол и да го дам на сестрата. Тя щяла да ме научи как да кърмя.
Майката подсмръкна и отиде да се обажда на таткото.

******
Героите в разказа не са измислени и всяко съвпадение с реални лица е съзнателно търсен ефект.
******