-Мамо мамо мамо, татко и чичо ме загубиха в магазина! – дъщеря ми влетява в къщи ухилена до уши.
След нея влизат двамата мъже с множество торби и леко сконфузени физиономии. От обширните обяснение на тримата участника в инцидента сглобявам следната история.
Пазарен ден, а мен определено не ми се занимава с пазар. Затова съставям списък и изпровождам таткото и чичото заедно с момата да пазаруват на воля в близкия хипермаркет.
Обикновено пазаруването на нашето семейство протича по следния начин. Аз и таткото се влачим с количката, а дъщерята прави кратки набези до по-далечните секции на магазина и като сврака мъкне всичко що блести към количката. Домъкнатото се подлага на стриктен „фейс” контрол и ако не го премине бива връщано обратно на мястото от където е взето. Във връзка с тази особеност на семейното пазаруване, на мен някак си ми изниква трето око някъде на тила, което помага на другите две дружно да следят местонахождението на дъщерята докато сме в магазина. Обаче в случая мен ме няма. Двамата мъже с цел оптимизация на покупателната дейност правят кратко съвещания с разпределение на задачите и като дисциплинирани войничета се разпръсват из хипермаркета всеки със собствената си задачка. Разбира се дъщеря ми по време на съвещанието е успяла да се покрие между стелажите, за да си търси любимите бисквити. Връща се детето на последното известно местонахождение на количката и ... не намира никого там. Започва да тича нагоре надолу покрай стелажите, ама наоколо народ, тя нисичка и определено след 5 минути тичане не успява да намери познатите лица. Детето запазва присъствие на духа. Решава, че това е времето и мястото да направи малко практически упражнения и да разбере дали всичката теория по въпроса за загубените в магазина деца, която е слушала толкоз време и от родители и от баби може да бъде приложена успешно на практика. Сигурна съм, че и е било безкрайно интересно да разучи как точно работи магазинната система за намиране на деца. Дъщеря ми спира първата случайно прелитаща служителка на хипермаркета, носеща съответната разпознавателна престилка, репортува бодро, че е загубила татко си и се оставя в ръцете на лелята (на която аз съм изключително благодарна) да я заведе до гише „Информация”.
През това време двамата мъже бродят из магазина и пълнят количката. Някъде пред касите, някой от двамата (за съжаление не признаха точно кой) се усеща, че от известно време никой не им се мота в краката и също от толкова време не са чували коментари от типа „Тате, тате, виж каква чаша с Барби!”. Следва объркано обсъждане на ситуацията, една обиколка в лек тръс през хипермаркета - оптимизирана, разбира се, т.е. единия в едната посока, другият в друга посока. Среща пред касите и осъзнаване, че от известно време женски глас във въздуха повтаря името на таткото и го приканва да отиде на гише „Информация”. Облекчение. Таткото се запътва към гише „Информация” ... и не успява да го намери. Следва още една кратка обиколка обратно до касите и най-накрая допитване до една от касиерките, къде е прословутото гише. Историята приключва с репликата да дъщеря ми, която много доволна от преживяването посреща татко си:
- Тате, тате, тате ти къде се изгуби, ние те викаме толкова време!
У дома дъщерята беше похвалена и изпратена да разкаже на всички познати баби по телефона за преживяването.
А пък аз известно време след това си позволявах да се помайтапя с двамата мъже на по чашка с въпроса ”Кой кого всъщност изгуби в магазина?”
петък, 29 февруари 2008 г.
понеделник, 18 февруари 2008 г.
Няколко практични правила за новоизлюпени шофьори
Влача се с 20 км/ч след един учебен автомобил. Съвестен шофьор съм. Главната улица в квартала едвам ни побира, така че съм взела разумното решение да зяпам задника на учебната кола, вместо да се правя на самолет. Зад мен едно такси се нерви, ама и той не смее да ни задмине щот сме двама. Целият квартал е пълен с желаещи да се научат да карат. Само дето като видя как ги учат да карат и ми става жал за тях. Пореден пример как образованието в нашата държава никога няма нищо общо с реалността.
След като редовно ставам свидетел какъв хаос в уличното движението може да предизвика една учебна кола, реших да формулирам няколко правила за каране на автомобил, които да помогнат на бъдещите шофьори да оцеляват в градското движение.
Ляв завой на кръстовище без предимство – задължително се застава на трамвайната линия. Обяснителни бележки за правилото: Така и така всички участници в движението ще те псуват, че даже и ти самият ще си дръпнеш една сочна заради тъпата идея да правиш ляв завой на такова място. Затова по-добре да си на трамвайната линия и ако дойде зад тебе трамвай и започне да дрънчи неистово, все някой от насрещното движение може да се смили да те пусне да завиеш. Иначе трамвая и без това се движи бавно, така че може да изчака следващото зелено. Между другото братовчедка ми си беше направила маршрут до работа и обратно само с десни завои.
--------------------------------------------------------------------------------
Обратен завой се прави малко преди или малко след кръстовище. Аналогично на правилото за ляв завой се разчита на състрадателността на някой шофьор. Докато задръствате движението в двете посоки при това до светофара, все на някой ще му хрумне щастливата мисъл да ви пусне за да не направите по-голяма беля.
--------------------------------------------------------------------------------
Паркирайте на 2-ра линия на платното с включени аварийни светлини. Практиката показва, че няма никакъв смисъл да търсите място за паркиране близо до магазина, който искате да посетите, просто защото няма да намерите такова. А пък обикалането по улицата с 10 км/ч е по-опасно от колкото си мислите. Току виж накой невнимателен състезател ви „подпрял” елегантно отзад. Затова спирате колата по средата на улицата на аварийни, свършвате си работата бързо и изчезвате от там. Това спестява доста време.
--------------------------------------------------------------------------------
Мигачите са за аматьори. Мигачи използват новаците, за да не забравят накъде са тръгнали, респективно на къде инструктурът е казал да завият. След като сте толкова отракан да помните пътя, значи не ви трябват мигачи. Отделен въпрос е, че лесно се бъркат. Без мигачи пестите време и си правите завоя бързо и изнендаващо.
--------------------------------------------------------------------------------
Правило за изчисляване на позволената скорост: Позволената скорост е най-малко с 10 км по-висока от обозначената на знака, и НЕ по-висока от това, което си склонен да платиш при глоба. Аз лично използвам лека модификация на това правило. Карам с толкова, колкото кара този пред мен. Лесно се помни, пък и обикновено, ако някой от пътниците му се стори, че се движите много бавно, може да му се даде за пример тоя пред вас.
--------------------------------------------------------------------------------
Правило за нерегулираните кръстовища: Опитвате се да спазвате правилото на десния? Това правило могат да го спазват само хора работещи в авиацията. Обикновено всичко се решава с поглед, затова препоръката към младите шофьори е да тренират усилено пред огледалото. За мъжете препоръчвам поглед ала Слави Трифонов, а жените, ако постигнат някакво подобие на влажния поглед на Десислава им е гарантирано първенството при преминаване през кръстовището.
--------------------------------------------------------------------------------
Разширение на правилото за паркиране: Можете да паркирате навсякъде стига да сте си пуснали аварийните светлини. Вие не сте виновни, че банката си е стоварила офиса на ъгъла на улицата до светофара.
--------------------------------------------------------------------------------
Предимството се определя от големината на улицата, по която се движиш. Колкото по-голяма и широка е тя, толкова повече предимство имат движещите се по нея спрямо останалите улички, които я пресичат. Затова е добре да избягвате опитите да се включите в движението по голямата улица от към малката квартална. Рискувате да чакате до вечерта.
--------------------------------------------------------------------------------
Допълнение към правилото за предимство. Големината на МПС-то, което управлявате също е решаващо за предимството. Затова, ако не сте от нахалните, си вземете джип. И в никакъв случай не се ебавайте с камионите, щото много боли.
--------------------------------------------------------------------------------
Движете се предимно по големите пътни артерии. Малките улички с нерегулирани кръстовища, с многобройни знаци за еднопосочно движение и с 2 редици паркирали коли на тях са само за владеещите висш пилотаж.
--------------------------------------------------------------------------------
Правило за еднопосочните улици: Посоката на движението по улицата се определя от посоката на паркиралите на нея коли. Разяснителни бележки: Ако всички паркирани коли на улицата са обърнати само в една посока, значи улицата наистина е еднопосочна. Никой полицай няма да може да ви убеди, че движението по някоя улица е забранено в едната посока, след като половината коли там са паркирани именно в забраненото направление. Или може би са влезнали на заден и така ще си излезнат от улицата? И въобще кога сте виждали катаджия по тея улички?
Това са нещата, за които се сетих, че може да са от полза на новоизлюпените шофьори за каране в градски условия. Но най-добре накарайте инструктора да ви научи как да карате не точно по правилата, за да може все пак да стигнете там накъдето сте тръгнали.
След като редовно ставам свидетел какъв хаос в уличното движението може да предизвика една учебна кола, реших да формулирам няколко правила за каране на автомобил, които да помогнат на бъдещите шофьори да оцеляват в градското движение.
Ляв завой на кръстовище без предимство – задължително се застава на трамвайната линия. Обяснителни бележки за правилото: Така и така всички участници в движението ще те псуват, че даже и ти самият ще си дръпнеш една сочна заради тъпата идея да правиш ляв завой на такова място. Затова по-добре да си на трамвайната линия и ако дойде зад тебе трамвай и започне да дрънчи неистово, все някой от насрещното движение може да се смили да те пусне да завиеш. Иначе трамвая и без това се движи бавно, така че може да изчака следващото зелено. Между другото братовчедка ми си беше направила маршрут до работа и обратно само с десни завои.
--------------------------------------------------------------------------------
Обратен завой се прави малко преди или малко след кръстовище. Аналогично на правилото за ляв завой се разчита на състрадателността на някой шофьор. Докато задръствате движението в двете посоки при това до светофара, все на някой ще му хрумне щастливата мисъл да ви пусне за да не направите по-голяма беля.
--------------------------------------------------------------------------------
Паркирайте на 2-ра линия на платното с включени аварийни светлини. Практиката показва, че няма никакъв смисъл да търсите място за паркиране близо до магазина, който искате да посетите, просто защото няма да намерите такова. А пък обикалането по улицата с 10 км/ч е по-опасно от колкото си мислите. Току виж накой невнимателен състезател ви „подпрял” елегантно отзад. Затова спирате колата по средата на улицата на аварийни, свършвате си работата бързо и изчезвате от там. Това спестява доста време.
--------------------------------------------------------------------------------
Мигачите са за аматьори. Мигачи използват новаците, за да не забравят накъде са тръгнали, респективно на къде инструктурът е казал да завият. След като сте толкова отракан да помните пътя, значи не ви трябват мигачи. Отделен въпрос е, че лесно се бъркат. Без мигачи пестите време и си правите завоя бързо и изнендаващо.
--------------------------------------------------------------------------------
Правило за изчисляване на позволената скорост: Позволената скорост е най-малко с 10 км по-висока от обозначената на знака, и НЕ по-висока от това, което си склонен да платиш при глоба. Аз лично използвам лека модификация на това правило. Карам с толкова, колкото кара този пред мен. Лесно се помни, пък и обикновено, ако някой от пътниците му се стори, че се движите много бавно, може да му се даде за пример тоя пред вас.
--------------------------------------------------------------------------------
Правило за нерегулираните кръстовища: Опитвате се да спазвате правилото на десния? Това правило могат да го спазват само хора работещи в авиацията. Обикновено всичко се решава с поглед, затова препоръката към младите шофьори е да тренират усилено пред огледалото. За мъжете препоръчвам поглед ала Слави Трифонов, а жените, ако постигнат някакво подобие на влажния поглед на Десислава им е гарантирано първенството при преминаване през кръстовището.
--------------------------------------------------------------------------------
Разширение на правилото за паркиране: Можете да паркирате навсякъде стига да сте си пуснали аварийните светлини. Вие не сте виновни, че банката си е стоварила офиса на ъгъла на улицата до светофара.
--------------------------------------------------------------------------------
Предимството се определя от големината на улицата, по която се движиш. Колкото по-голяма и широка е тя, толкова повече предимство имат движещите се по нея спрямо останалите улички, които я пресичат. Затова е добре да избягвате опитите да се включите в движението по голямата улица от към малката квартална. Рискувате да чакате до вечерта.
--------------------------------------------------------------------------------
Допълнение към правилото за предимство. Големината на МПС-то, което управлявате също е решаващо за предимството. Затова, ако не сте от нахалните, си вземете джип. И в никакъв случай не се ебавайте с камионите, щото много боли.
--------------------------------------------------------------------------------
Движете се предимно по големите пътни артерии. Малките улички с нерегулирани кръстовища, с многобройни знаци за еднопосочно движение и с 2 редици паркирали коли на тях са само за владеещите висш пилотаж.
--------------------------------------------------------------------------------
Правило за еднопосочните улици: Посоката на движението по улицата се определя от посоката на паркиралите на нея коли. Разяснителни бележки: Ако всички паркирани коли на улицата са обърнати само в една посока, значи улицата наистина е еднопосочна. Никой полицай няма да може да ви убеди, че движението по някоя улица е забранено в едната посока, след като половината коли там са паркирани именно в забраненото направление. Или може би са влезнали на заден и така ще си излезнат от улицата? И въобще кога сте виждали катаджия по тея улички?
Това са нещата, за които се сетих, че може да са от полза на новоизлюпените шофьори за каране в градски условия. Но най-добре накарайте инструктора да ви научи как да карате не точно по правилата, за да може все пак да стигнете там накъдето сте тръгнали.
вторник, 12 февруари 2008 г.
Физиотерапия и един стол
Докторът каза, че имам плексит. Предимно жените страдали от него. Учудих се как така мъжете не ги боли вратът и раменете. Даде ми направление за физиотерапия в близката поликлиника.
*** В кабинета по физиотерапия ме посрещна доста кисела рехабилитаторка. Явно не беше на кеф, но успя да ми натъкми часовете за посещение.Трябва да ходя 2 седмици всеки ден.
*** В понеделник отидох на първия сеанс физиотерапия. Ходила съм преди на нагревки и на йонофореза (това е когато ти пъхат в устата едни жици и ти трепериш дали сестрата няма да сбърка нещо и да те опържи както си седиш на стола). Това беше някъде през 80-те години на 20-ти век. Сега сме вече 21 век обаче се оказа, че обстановката в салона за физиотерапия не се е променила. Някак си всичко е застинало там през 80-те... Не успях да намеря етикетче, на което да пише дата на производство, но мисля да не се предавам. Апаратите си бяха същите като тогава и продължаваха да създават усещането, че пациентът може да получи непоравими вреди. Рехабилитаторката пак киселееше. Пита ме за името ми и започна да претърсва някаква тетрадка. След 5 минути безуспешно търсене се сети да погледне при картончетата. Запазих философско мълчание само защото имам опит какво се получава ако се опитваш да помогнеш на някого. Така и не разбрах до края за какво е тая тетрадка след като всеки си има картонче. Жената упорито продължаваше да ме издирва в тетрадката почти при всяко следващо посещение през първата седмица. Аз не й се бърках. Реших, че това е някакъв ритуал и спазвах уважително мълчание. Името ми се появи в тетрадката на втората седмица. Измърмориха ми да влезна зад завеската на първа кабинка и да съблека дрехите над кръста до сутиена. Направих го. Седнах на легълцето и зачаках за следващи инструкции. Един дядо премина от другата страна на завеската и се опули срещу мен. Дръпнах завеската, не исках непознат старец да ми тежи на съвестта. Рехабилитаторката се появи отново и пак отвори завесата. Явно на дядото му беше провървяло. В края на краищата малко безплатни радости са им останали в живота. Изпълних заповедите на рехабилитаторката и забих нос във възглавницата. Жената нагласи електродите (така мисля, че се наричат) върху гърба ми и започнах да анализирам новите си усещания. Оказаха се не толкова нови. У дома имам едно модерно устройство купено от телевизионна разпродажба, което се слага на корема и пуска по малко ток на сланинките с обещанието, че ще се стопят. Работи с батерийка и представлява един колан. Апаратът, който стоеше до мене, вършеше аналогична работа и беше с размерите на принтер – пускаше ток към плексита ми с обещанието да ме излекува. Докато мислите ми предъвкваха сравнението между двете творения на техниката през различните епохи на моя живот, някак на заден план отбелязах, че все пак нещо се е променило в обстановката. Чаршафите! Стерилните бели чаршафи бяха заменени с по-модерните шарени. Зарадвах се за малко. Топуркането на рехабилитаторката насочи размислите ми в друга посока. Още първия ден разбрах причината за високата киселинност на обслужващия персонал. Жената си препускаше кротко по дългия коридор между кабинките при всяко звънване на общия таймер. При мен влезе още 2 пъти само за да смени програмата. За справка, моето апартче има 7 различни програмки, които се сменят автоматично. И няма нужда някой да долети от другия край на помещението за да смени програмката. Напълно ми се изясни, че при всяко сядане на рехабилитаторката върху собственото й столче за малко почивка, все някоя кабинка иззвъняваше и тя се втурваше в тих галоп да смени накаква настройка. Ако страдаш от липса на технологии и техническо оборудване, напълно логично е да използваш човешка сила. Нищо че някои болници си купуват роботи за операции. Разсъжденията ми бяха прекъснати от писъка на един от таймерите и рехабилитаторката пристигна. Даде ми нареждане да се облека и да я последвам в 5-та кабинка. 5-та кабинка изглеждаше много внушително. Оградена с дървени плоскости, които не достигат до тавана. Отгоре покрита с телена мрежа. Върху телената мрежа имаше доста сухи листа от накаква растителност. Огромен апарат заемаше половината кабинка. До него беше подпрян един счупен стол с неясна функция. Другият стол беше нагласен от рехабилитаторката със седалката настрани за да мога да седна с гръб към апарата. Седнах и докато тя нагласяше огромните ръце на апарта, аз се задълбочих в изследване на стола и цялата кабинка. След малко останах насаме с апарата и ... на тъмно. Жената, излизайки затвори вратата на кабинката и аз потънах в полумрак. Божке! Какво ще правя 10 минути или колкото там трябват в тая тъмница? Явно ще трябва да се настроя и да го изтърпя това 10 дена ... не е чак толкова много. Тъпото е, че даже не вярвам, че тези чудеса на техниката от миналия век ще ми помогнат. А някой беше казал, че 80 % от лечението е болният да вярва, че ще оздравее. Прогоних пораженческите мисли от главата си и започнах да оглеждам стола. Съжалих, че не съм антиквар. Според мен тази мебел би трябвало да има някаква антикварна стойност. Дървен, стил късен соц, с плюшена тапицерия в тъмно синьо. Вероятно е бил ползван в някоя заседателна зала. Леко се клати. Определено неудобен ама тогава не са правили много дълги заседания. Определено ме е яд, че не съм антиквар. Ще трябва да проуча въпроса с антиките от социалистическо време. Интересно защо осъдените на физиотерапия са лишени от светлина?
*** „Оставяйте кабинките в изрядно състояние”. Този надпис ме блъска в челото всеки път като влезна в първата кабинка. Като че ли правя луд секс в там. Какво трябва да направя всъщност? Да взема чаршафите в къщи, да ги изпера и да ги върна на следващия ден? Май е добра идея, последния път забелязах огромно количество къси косъмчета. Към края на седмицата установих, че лягам върху все същия чаршаф. И колко ли други хора го правят цяла седмица?
*** Един ден настъпи малко разнообразие. Един мъж дойде да се интересува от цената на нагревките при синузит. Това ако нямаш направление от личния лекар. Рехабилитаторката отговори, че се правят 2 процедури на ден, всяка е 4 лв., т.е. 8 лв на ден. За да има ефект цялото лечение трявба да е поне 10 дни. Опа – ето ти 80 лв. Дали някой може да познае защо изведнъж се сетих за стола в 5-та кабинка? 80 лв – стол, стол – 80 лв... Направо ме досрамя, че аз съм с направление, а не съм дошла свободно да си платя. После се сетих, че аз съм си го платила и то с огромни лихви така да се каже. Всеки месец го плащам. Защо тогава седя на полусчупен стол в сумрака на 5-та кабинка? Сигурно моите пари са отишли за оня робот за операции.
*** Нямам никаква идея точно какво ми правят и сигурно ще си остана в неведение до края на процедурите. Знам само, че единият апарат пуска ток, а другият прави някакво магнитно поле. Но не съм много сигурна. Една моя колежка много се интересуваше от процедурите и беше много учудена, че никак не съм наясно. Аз тактично я запитах от кога не е посещавала обществено болнично заведение. Ако някой се похвали, че са му обяснили от какво е болен и с какво ще го лекуват и по-важното защо точно с това ще го лекуват - мисля да го обявя за лъжец. Всеки път заставам с отворена уста и объркан поглед, когато след като се върна от някой доктор, майка ми попита каква е диагнозата. В този случай диагнозата беше ясна само защото си платих за нея, но явно информацията за лечението можеше да ме затормози по някакъв начин и за това ми я спестиха. Така че всичко което знам е: В първа кабинка ми пускат ток, в 5-та кабинка седя на един стар стол.
*** Втора седмица на физиотерапия – чаршафите са сменени. Една от редовните пациентки каза, че много харесва десена. Рабрах колко е заплатата на рехабилитаторката. Каза, че е получила 175 лв за декември и е изхвърлила фиша от яд. Обещавам повече да не се занимавам с мърлявия стол, независимо, че привлича вниманието ми. Един от пациентите явно беше поправил някакъв проблем с тока от началото на седмицата. Друг мисля че донесе пица на рехабилитаторката за обяд. Сега се чудя аз с какво да помогна. С един стол може би?
*** В кабинета по физиотерапия ме посрещна доста кисела рехабилитаторка. Явно не беше на кеф, но успя да ми натъкми часовете за посещение.Трябва да ходя 2 седмици всеки ден.
*** В понеделник отидох на първия сеанс физиотерапия. Ходила съм преди на нагревки и на йонофореза (това е когато ти пъхат в устата едни жици и ти трепериш дали сестрата няма да сбърка нещо и да те опържи както си седиш на стола). Това беше някъде през 80-те години на 20-ти век. Сега сме вече 21 век обаче се оказа, че обстановката в салона за физиотерапия не се е променила. Някак си всичко е застинало там през 80-те... Не успях да намеря етикетче, на което да пише дата на производство, но мисля да не се предавам. Апаратите си бяха същите като тогава и продължаваха да създават усещането, че пациентът може да получи непоравими вреди. Рехабилитаторката пак киселееше. Пита ме за името ми и започна да претърсва някаква тетрадка. След 5 минути безуспешно търсене се сети да погледне при картончетата. Запазих философско мълчание само защото имам опит какво се получава ако се опитваш да помогнеш на някого. Така и не разбрах до края за какво е тая тетрадка след като всеки си има картонче. Жената упорито продължаваше да ме издирва в тетрадката почти при всяко следващо посещение през първата седмица. Аз не й се бърках. Реших, че това е някакъв ритуал и спазвах уважително мълчание. Името ми се появи в тетрадката на втората седмица. Измърмориха ми да влезна зад завеската на първа кабинка и да съблека дрехите над кръста до сутиена. Направих го. Седнах на легълцето и зачаках за следващи инструкции. Един дядо премина от другата страна на завеската и се опули срещу мен. Дръпнах завеската, не исках непознат старец да ми тежи на съвестта. Рехабилитаторката се появи отново и пак отвори завесата. Явно на дядото му беше провървяло. В края на краищата малко безплатни радости са им останали в живота. Изпълних заповедите на рехабилитаторката и забих нос във възглавницата. Жената нагласи електродите (така мисля, че се наричат) върху гърба ми и започнах да анализирам новите си усещания. Оказаха се не толкова нови. У дома имам едно модерно устройство купено от телевизионна разпродажба, което се слага на корема и пуска по малко ток на сланинките с обещанието, че ще се стопят. Работи с батерийка и представлява един колан. Апаратът, който стоеше до мене, вършеше аналогична работа и беше с размерите на принтер – пускаше ток към плексита ми с обещанието да ме излекува. Докато мислите ми предъвкваха сравнението между двете творения на техниката през различните епохи на моя живот, някак на заден план отбелязах, че все пак нещо се е променило в обстановката. Чаршафите! Стерилните бели чаршафи бяха заменени с по-модерните шарени. Зарадвах се за малко. Топуркането на рехабилитаторката насочи размислите ми в друга посока. Още първия ден разбрах причината за високата киселинност на обслужващия персонал. Жената си препускаше кротко по дългия коридор между кабинките при всяко звънване на общия таймер. При мен влезе още 2 пъти само за да смени програмата. За справка, моето апартче има 7 различни програмки, които се сменят автоматично. И няма нужда някой да долети от другия край на помещението за да смени програмката. Напълно ми се изясни, че при всяко сядане на рехабилитаторката върху собственото й столче за малко почивка, все някоя кабинка иззвъняваше и тя се втурваше в тих галоп да смени накаква настройка. Ако страдаш от липса на технологии и техническо оборудване, напълно логично е да използваш човешка сила. Нищо че някои болници си купуват роботи за операции. Разсъжденията ми бяха прекъснати от писъка на един от таймерите и рехабилитаторката пристигна. Даде ми нареждане да се облека и да я последвам в 5-та кабинка. 5-та кабинка изглеждаше много внушително. Оградена с дървени плоскости, които не достигат до тавана. Отгоре покрита с телена мрежа. Върху телената мрежа имаше доста сухи листа от накаква растителност. Огромен апарат заемаше половината кабинка. До него беше подпрян един счупен стол с неясна функция. Другият стол беше нагласен от рехабилитаторката със седалката настрани за да мога да седна с гръб към апарата. Седнах и докато тя нагласяше огромните ръце на апарта, аз се задълбочих в изследване на стола и цялата кабинка. След малко останах насаме с апарата и ... на тъмно. Жената, излизайки затвори вратата на кабинката и аз потънах в полумрак. Божке! Какво ще правя 10 минути или колкото там трябват в тая тъмница? Явно ще трябва да се настроя и да го изтърпя това 10 дена ... не е чак толкова много. Тъпото е, че даже не вярвам, че тези чудеса на техниката от миналия век ще ми помогнат. А някой беше казал, че 80 % от лечението е болният да вярва, че ще оздравее. Прогоних пораженческите мисли от главата си и започнах да оглеждам стола. Съжалих, че не съм антиквар. Според мен тази мебел би трябвало да има някаква антикварна стойност. Дървен, стил късен соц, с плюшена тапицерия в тъмно синьо. Вероятно е бил ползван в някоя заседателна зала. Леко се клати. Определено неудобен ама тогава не са правили много дълги заседания. Определено ме е яд, че не съм антиквар. Ще трябва да проуча въпроса с антиките от социалистическо време. Интересно защо осъдените на физиотерапия са лишени от светлина?
*** „Оставяйте кабинките в изрядно състояние”. Този надпис ме блъска в челото всеки път като влезна в първата кабинка. Като че ли правя луд секс в там. Какво трябва да направя всъщност? Да взема чаршафите в къщи, да ги изпера и да ги върна на следващия ден? Май е добра идея, последния път забелязах огромно количество къси косъмчета. Към края на седмицата установих, че лягам върху все същия чаршаф. И колко ли други хора го правят цяла седмица?
*** Един ден настъпи малко разнообразие. Един мъж дойде да се интересува от цената на нагревките при синузит. Това ако нямаш направление от личния лекар. Рехабилитаторката отговори, че се правят 2 процедури на ден, всяка е 4 лв., т.е. 8 лв на ден. За да има ефект цялото лечение трявба да е поне 10 дни. Опа – ето ти 80 лв. Дали някой може да познае защо изведнъж се сетих за стола в 5-та кабинка? 80 лв – стол, стол – 80 лв... Направо ме досрамя, че аз съм с направление, а не съм дошла свободно да си платя. После се сетих, че аз съм си го платила и то с огромни лихви така да се каже. Всеки месец го плащам. Защо тогава седя на полусчупен стол в сумрака на 5-та кабинка? Сигурно моите пари са отишли за оня робот за операции.
*** Нямам никаква идея точно какво ми правят и сигурно ще си остана в неведение до края на процедурите. Знам само, че единият апарат пуска ток, а другият прави някакво магнитно поле. Но не съм много сигурна. Една моя колежка много се интересуваше от процедурите и беше много учудена, че никак не съм наясно. Аз тактично я запитах от кога не е посещавала обществено болнично заведение. Ако някой се похвали, че са му обяснили от какво е болен и с какво ще го лекуват и по-важното защо точно с това ще го лекуват - мисля да го обявя за лъжец. Всеки път заставам с отворена уста и объркан поглед, когато след като се върна от някой доктор, майка ми попита каква е диагнозата. В този случай диагнозата беше ясна само защото си платих за нея, но явно информацията за лечението можеше да ме затормози по някакъв начин и за това ми я спестиха. Така че всичко което знам е: В първа кабинка ми пускат ток, в 5-та кабинка седя на един стар стол.
*** Втора седмица на физиотерапия – чаршафите са сменени. Една от редовните пациентки каза, че много харесва десена. Рабрах колко е заплатата на рехабилитаторката. Каза, че е получила 175 лв за декември и е изхвърлила фиша от яд. Обещавам повече да не се занимавам с мърлявия стол, независимо, че привлича вниманието ми. Един от пациентите явно беше поправил някакъв проблем с тока от началото на седмицата. Друг мисля че донесе пица на рехабилитаторката за обяд. Сега се чудя аз с какво да помогна. С един стол може би?
Абонамент за:
Публикации (Atom)